ЕДНО ОТКЪСНАТО ЛИСТО
      От празничното весело небе, изпъстрено от залезни илюминации ме гледа вече месецът златист, вълшебникът на романтичните желани нощни часове. И тази вечер пак ще ми разказва той онази дълга приказка без край...

В РЕКАТА НА МЪЛЧАНИЕТО
      В тихата и бистра река на мълчанието плуват сребролюспите риби на безбройните ни желания. Бързеите и коват звъна на пораженията и успехите. В тях се къпе на воля творческото ни вдъхновение и в кротката й ...

В ЖИТЕЙСКАТА ПУСТИНЯ
Източват се сезоните
в пустинния керван на дните.

ЩЕ МОЖЕШ ЛИ
И ти, жена,
която си до мене,

МИРИЗМАТА НА ПРЪЧ
      Сега е март. Земята се събужда от шепота на пъпките, събужда се от стъпките на пролетта, от онзи паметен размах на щъркеловите криле, с които птиците изправят от постелята задрямалата зима, подсещат я, че време е д...

С ДЪХА СИ
      С дъха си аз ще нарисувам по обледените стъкла на заскрежения прозорец на живота ми най-светлите и весели пейзажи със слънца горещи, каквито някога рисуваше Ван Гог. Щастливи ведри небеса на сънищата си ще нарисувам аз...

В ЕДНАКВОСТТА
     След облачния мрачен ден, отново грейна пролетното слънце. И то изсмука сенките до корен. Запяха птиците. Но аз не знам защо не мога днес да споделя голямата им радост. Един и същи е градът, една и съща си е улицата па...

СЕЧЕНЕ НА ДЪРВО
     Един човек сечеше с брадвата си с настървение едно дърво. При всеки удар нов на острието аз чувах тежкото стенание на ужасеното дърво. Не бе ли то създадено за радост на очите ни? Не бе ли то създадено за дом на птици...

 
 
СЮРРЕАЛИСТИЧНА

ЗАБРАВЕН ЖЕСТ
        В сезон подир сезон, върти се неуморно времето на дните в шарената въртележка. И в неговата центрофуга каляваме характерите си и опит трупаме за бъднината. Дори добър да е сезонът, той отминава и за прощаване ...

НА УТРОТО ПРИЯТЕЛ
       Потъвам в синкавата тишина на утрото лъчисто. И в този час за размисъл сред планината, се чува как разпукват пъпките на клонките на храсти и дървета. Пристига пукотът до моя слух на ехото по включените микрофони. ...

НА БРЕГА НА РЕКАТА
     Приседнал съм на камъка крайречен и слушам как слънцето говори с речната вода. От двата бряга старите върби напразно се опитват да погалят с клонки сияйния му лик, повдигат се на пръсти, слух напрягат в тишината, о...