ДЪЛГИЯТ ВЛАК НА СПОМЕНИТЕ
     Какъв е този дълъг влак на спомените, край мен метежно профучаващ? Кой неговият бяг ще спре – семафори червени не признава той. Вагоните ту в светлина облени, ту тъмни, прелитат покрай мене, като п...

ДО СЛЕДВАЩОТО
ЛЯТО
Прибира времето

ЧАСЪТ НА МЕСЕЦА
 
     Сякаш препънало се в зъбатия чукар над мене, слънцето се претърколи оттатък хоризонта, късмета си да търси там. И цялото горско присое се сниши и настръхна, загубило милувката на животворните му лъчи. И тогава, н...

ЩЕ ТРЪГНЕМ
Ще тръгнем
      без да се обадим на тревите

ТАКА Е ВСЯКА ПРОЛЕТ
     В мълчанието на гората долитат птиците на хубавите мисли. Мълчанието на гората е пътят, по който крачи вдъхновението ми. Към него, по страничните пътеки, от различните посоки на гората, прииждат образи невероятни ...

КЪМ ИЗВОРА НЕБЕСЕН
    Виж борът над главите ни – огромният чадър, предпазващ ни от парещите въглени на падащи звезди. Виж борът над главите ни – израства сякаш той от тишината на самата нощ. Не са ли клоните му пътища разпъ...

ИЗГУБЕНАТА ЛЮБОВ
    Какво остава от една изгубена любов? Горчива, недопита чаша вино, градина буренясала, пресъхнала река, изсъхнало дърво, небе покрито с мрачни облаци дъждовни – пустиня от безверие и дълга, дълга самота убийствен...

НА ПЛЕНЕР
       Платното е бялото поле за новата ми мисъл, за топлата вълна на вдъхновението ми. Аз  с четката  си го докосвам с благоговението на селяк, докосващ буца пръст напролет, когато черноземът се събужда за живот, когато трябва...

ПЛАНИНСКИ ПОТОК
 
Водата прави своите

ЩЕ БЪДЕ САМО НОЩ
 
    И всичко от деня ти ще изчезне, ще го погълне залезната пяна. Косата ти, от пламъка небесен станала червена, ще потъмнее, ще стане здрач. Ще се стопят и дъх и смях, сълзите ще изсъхнат. Ще дойде час за други мисл...

В УХАНИЕТО НА НОЩТА
 
     По бялата стълба на моята мисъл месецът слиза с крак върху стремето и чака мига на своето тайнство. А там под листата на тихите нощни дървета, съзирам подвижната сянка на влюбени. Под дълбокия поглед на месец...

 СНЕГЪТ 
 
     Заваля тихо сняг. Бала радост в съня на децата. Като дете и аз му се радвах, особено когато натрупаше дебелите преспи, когато запушеха комините в снежните калпаци на къщите. Снегът означаваше пречистваща тишина и белот...