ВЕЧЕРНА РАВНОСМЕТКА
       Haд Турлата развихреният залез допива последната си глътка от виното на есенния ден. Преметнал дрехата на рамо, денят помахва ми за сбогом, преди да слезе зад далечната черта на хоризонта. Небето бавно пот...

ЩЕ МОГА ЛИ
        Снегове се белеят вече в косата ми и привеждат раменете, а в душата бучи развигорът. Ти ме питаш нещо за планината, а аз вървя запъхтян и не мога да ти отговоря. Нося в очите си отражението на една снежна пряспа от пл...

       КОПНЕЖИТЕ
       Минава времето и всичко ни отнема. Но в кънтежа на тежките му стъпки, остава оня звън примамлив на изживяната любов, на отлетяло щастие. И този звън се вдига бавно, като слънце в утринния небосвод. А тези капещи ли...

                                  СЛЕД ОБЛАЧНИЯ КЕРВАН
         Облачният керван бе хванал в тихия си бяг слънчевата светлина и я отразяваше в зеленината на тревата. Сякаш беше слязъл при крехките стъбълца, за да ги види отблизо, сякаш ...

    УТРИНЕН КОНЦЕРТ
       В октомврийската утрин, сякаш не мъгла се носи, а бяла музика – лирична музика от ранната предкласика. От нея някак плавно изплуват строгите силуети на върховете. Неясните им контури изписват фантастични п...

             ДВА СВЯТА
       Лежа в тревата в сянката на дървото и гледам небето. Гледам го и се питам как е възможно една такава огромна безбрежност, каквато е небето, да е толкова лека и прозрачна над мене? И тя ме взема в топлата си с...

   ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДОБРОТО
       В браздите на сърцето ти ще хвърля семето на добротата си. И нека там, над тях, запеят чучулигите на моето далечно детство. И нека гласовете им те отведат в най-приказния свят, където се осъществяват на...

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ
        Пристига пролетта, прескочила през грипните препятствия. До вчера с вдигната яка, подсмърчаща и газеща калта, днес крачи малко по-засмяна. В отворената й усмивка просветват зъбчетата млечни на първите листен...

КОГАТО
        Когато те налегне скуката и мисълта ти стане ленива, значи сърцето ти се е превърнало в птица и иска от тебе друго небе. Когато пейзажът спре да вълнува очите, когато престанеш да виждаш на изгрева топлата нежна усмивка, ...

      ЗАЩО
 
       Тя стои срещу мен и ме гледа студено. Питам се къде загуби погледът й меката си ласка. Нещо ми говори, но гласът й е без топлина, всъщност по-точно казано, говорейки, тя мълчи, защото нищо конкретно не казва, защото...

               В ШЕПОТА НА ПЪПКИТЕ
        Послушай шепота на пъпките на прасковените дръвчета. Пресипналият вятър, облачният глашатай, със зачервено гърло, послушай как дере с гласа си дрезгав, пространството от сън събудено. А ранобуд...