СЕНКИТЕ
       След светлината крачат сенките. Тези неизменни нейни спътници ще се явяват като противовес, конт­раст, везна. Сенките са най-достойните помощници на светлината в рисуването на всяка форма. Сенките поз­нават и падението, и...

ПЕРУНИКОВА НОЩ
       Уморена в очакване на своето време, нетърпеливата нощ се спуска над селото с дъх на къпина. Разтворена в протяжната песен на щурци­те, тя прегръща земята, обвива я в тайнство, в искрящото звездно блещукане. Дойде о...

НАДСВИРВАНЕ С ВЯТЪРА
       Може би гласът на ранилата сойка стресна спокойния сън на вятъра. Скочи той, разкърши снага и изсвири тревожно над притихналите върхове на боровете, в които утрото пробваше  силата на светлината си. Силната м...

В РЕКАТА
       Реката все тече, а не изтича, приижда на талази. Дълбока е в притихналите вирове. Не можеш ли да плуваш – не влизай по-добре.
       Там зад завоя, в сенките под старите върби, въртят свредла водовъртежите. С попадн...

ПРОЛЕТНА ВОДА
       Там под върбите, живее тихия си живот реката. Ромонът на бързите й води унася деня в дрямка. Изпод приведените клони на върбите се плиска весел девичи смях и се смесва с гласа на бързеите. Цялата лъка прозвънва под ...

БУРЯ
       Дълго спа вятърът като конник на стреме. Сепна го небесен гръм. И той заби шпори в хъл­боците на насрещния хълм. Гората простена от болка и счупени клони с грохот покриха земята. Животът беше задрямал, но се сепна от гърма. ...

СЛЕДИ ПРЕЗ ВРАТАТА НА ДЕНЯ
       В подгизналия сняг следите те отнасят надалече. Стопяват се. От нежните ти мънички крака, следите са големи, като следите на съдбата ми. Преминали през мен следи, през мартенските слънчеви алеи на сърце...

И ТИ ЛИ КАТО МЕН
       Кобалтово небе, в което, за първи път долавям в него днес натрапчивия мирис на есента, привнесен от последния задъхан ден на август. Край мен полето се жълтее в несекваща безкрайност, подпряло на широките си плещ...

МОМИЧЕ В ЯБЪЛКОВАТА ГРАДИНА
АВТОПОРТРЕТ 1
ОРФЕЙ