Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2010 08:18 - ИМПРЕСИИ 3
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 606 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.12.2010 08:32


       КОПНЕЖИТЕ

       Минава времето и всичко ни отнема. Но в кънтежа на тежките му стъпки, остава оня звън примамлив на изживяната любов, на отлетяло щастие. И този звън се вдига бавно, като слънце в утринния небосвод. А тези капещи листа, които шумолят в краката ми, не са ли мислите родени в моята безсъница? Защо подобно тях не могат да окапят от душата ми копнежите несбъднати, които мачкат дните ми с дебелите подметки на нозете си? Копнежите които, като вълни един след друг заливат часовете, дните ми. Остават те, за разлика от крехките листа, все живи, преминали през пек и студ, през есенни слани, мъгли, през сянката на времето – сякаш са заловени за опашката на златното хвърчило на слънцето и сякаш черпят от всемогъщата му сила.



КРАТКИЯТ СЪН НА НОЩТА

 С нощта се разхождахме до късно. Тя ми разказва от своите красиви звездни приказки, а аз й изпях песента на моето сърце. Докато слушаше, нощта заспа облегната на топлото ми рамо. В съня си чародейката ухаеше приятно – с дъх на жасмин, на момински смях и бисерна звънлива песен на поток. Върху провисналите краища на дългия й  копринен шал блестяха седефени капчици роса. Една от тях се отрони в дланта ми и събуди гласа на най-ранобудния петел. Едно премигване на времето и ще изгрее слънцето, дочуло гърления мощен глас на своя верен глашатай.




 





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4315388
Постинги: 6259
Коментари: 1681
Гласове: 3695
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930