Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2011 08:48 - ЕДНО ОТКЪСНАТО ЛИСТО
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 960 Коментари: 1 Гласове:
0



ЕДНО ОТКЪСНАТО ЛИСТО

      От празничното весело небе, изпъстрено от залезни илюминации ме гледа вече месецът златист, вълшебникът на романтичните желани нощни часове. И тази вечер пак ще ми разказва той онази дълга приказка без край, в която трябва себе си да преоткрия. Онази мъдра приказка наречена живот. А на извития му рог едно звънче прозвънва с моя глас и търси да запази мястото на моя образ сред звездите, които скоро ще поръсят звездна захар в тихото небе. Градът гаси под него с лунна пяна шумовете си с въздишка, в умората на есенното тържество. Една топола с неугаснал още златен връх, приветства месеца, изпосталял от дългата диета на поредното сребристо новолуние.
      В градините изчезва бавно видимият свят и падащите нощни сенки разнасят ябълкови аромати. Дърветата отръскват шумно родилното си бреме по осланената трева, в която натъжените щурци се крият и тихичко въздишат с облекчение. Потича звездната река над тях отприщена от острия излъскан рог на сънения месец и пада отразена в другата река, шумяща под краката ми.
      А от върха на старата топола се откъсва едно листо, един копнеж по отлетяло време, преляло чашата си в топлото море на вечността. В спасително протегнатата моя длан то пада – искрица пареща от спомен сладък, заключен, в несигурния сейф на паметта. Листо, което като мен, във въздуха рисува с най-свежите си цветове, невидимата хубава картина на своя кратък, отлетял живот. Така вълнуващ и възвишен е прощалният му танц под звуците на тихото звънче в рога на месеца. И в този час на тихото вечерно тържество, не съм ли аз откъснатия лист, политнал неизвестно накъде, в прощален танц, под звуците на тихото звънче на Космоса – една отронена сълза от спомена на месеца; от онзи връх висок на вечно младото дървото, наречено живот? И може би с блуждаещ, лъкатушещ полет аз търся спасително протегнатата топла длан на нашия Създател!?




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vedrina - !!!
30.04.2011 19:00
Долавя се носталгия по отлетялата младост...жалба по красотата и очарованието на отлетялото време...!!!
Прекрасни метафори, вълшебни думи...!!!
"Една топола с неугаснал още златен връх, приветства месеца, изпосталял от дългата диета на поредното сребристо новолуние."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7088939
Постинги: 8379
Коментари: 1783
Гласове: 4311
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031