ЛЯТО - 1
Зеленината на юни ухае на зрялост. Слънцето усърдно върти лъскавата лопата на ярките си лъчи и хвърля навред златни пръски. Топлината на вълни залива задрямалото пространство. Водата в чешмата на светлината шурти на дебели струи от неизброимите й чучури и пълни коритото на деня със среброструя си. В него се оглежда вдъхновението ми, закичено с бял равнец.
Тънък ветрец отпива от бързотечната вода на времето и търси образа си в разширените зеници на лятото. Една авлига везбова с песента си тишината, която овцете цяла сутрин се опитват да опасат и все не успяват. Уверили се в несъстоятелността си да го направят, сега те забиват глави в сянката и потъват в дълбокото блаженство на пладнето.
Пастирът хвърля гегата в избуялата трева и подплашва с това един препичащ се гущер, който в страха си, подарява опашка на камъка, върху който плажуваше. Овчарят се изляга тежко в тревата и подложил ръце под главата, хвърля котвата на погледа си в дълбокото море на синевата в небето, където облаците, ненаситните гмурци, не спират надпреварата да търсят бисерната мида на щастието. Променящата се форма на облаците извайва вълнуващите образи на възбуденото въображение на самотния човек. Те увличат фантазията му в невероятния свят на несбъднатите блянове, където можеш да срещнеш мечтата си реализирана.
Тежкото дишане на овцете подгонва утаената тишина към сенчестия вир, в който реката крие насъбраните си тайни и с тях подхранва рибето мълчание.
Седнало на върха на една върба, лятото е провесило дълги крака и ги е натопило в хладината на вира. Закачливите му очи, изпод периферията на сламената шапка, дружелюбно се усмихват. То рисува в летния пейзаж образа на легналия човек в тревата. Той е летен — по негов образ и подобие е, и носи неговия дух.
Хубостта на света в този прекрасен летен ден, сякаш се ражда от нищото и е всичкото, което е.
ЛЯТО - 2
Така е ненаситна жаждата на слънцето - изпива тя водата на реките. И те повличат крак през сенките дълбоки, в които лятото се излежава и търпеливо изучава мелодията на щурците. Ливадите изпичат гърбовете си и си шушукат с дъха на нацъфтелите треви, които меко галят въздуха с главици, подухвани от леката усмивка на ветреца. В насрещните бърда, обрасли в папрати и къпинаци, аз виждам как се качва бавно сенокосът, обут в традиционните си къси панталони и чувам как подсвирква весело с уста, опитва се да предизвика коса за надсвирване. По синята небесна магистрала минава реактивен самолет и разчертава бялата й осова линия. Дали пък облаците ще се съобразяват с нея в нескончаемото си надбягване, аз малко се съмнявам.
Дърветата са пуснали дългите въдици на сенките си в прохладата на вировете и нетърпеливо надничат към подмолите, където се е скрила рибата да досънува снощния си сън.
В прегръдката на старите асми се гуши срамежливо покривът на малка селска къщичка и тя поглежда през мрежата на листата с бялото око на варосаната си фасада към пеещата линия на хоризонта, в която става срещата на планината с ярко осветеното небе.
Зарадваният ден на юни се вглежда самовлюбено в широкия размах на своите криле, на широтата и големината си, закичил светлото си чело с песента на чучулигите. Мълчанието е подпряло с камък едно от колелата на разпрегната каруца на лятото. Нагазили в ливадите, конете му пасат и тънат в меката омая на засищането.
А слънцето, опалило докрай пещта си, изсмуква с тънка дълга сламка напитката прохладна от течащата вода на изворчето, приготвена от дъхавия горски мед на дивите пчели. И от всякъде, навсякъде се носи аромат от лятото.