ЛЯТО - 1

      Зеленината на юни ухае на зрялост. Слънцето усърдно върти лъскавата лопата на ярките си лъчи и хвърля навред златни пръски. Топлината на вълни зали­ва задрямалото пространство. Водата в чешмата на све­тлината шурти на дебели струи от неизброимите й чу­чури и пълни коритото на деня със среброструя си. В него се оглежда вдъхновението ми, закичено с бял равнец.
       Тънък ветрец отпива от бързотечната вода на вре­мето и търси образа си в разширените зеници на лято­то. Една авлига везбова с песента си тишината, която овцете цяла сутрин се опитват да опасат и все не успя­ват. Уверили се в несъстоятелността си да го направят, сега те забиват глави в сянката и потъват в дълбокото блаженство на пладнето.
       Пастирът хвърля гегата в избуялата трева и подплашва с това един препичащ се гущер, който в страха си, по­дарява опашка на камъка, върху който плажуваше. Ов­чарят се изляга теж­ко в тревата и подложил ръце под главата, хвърля кот­вата на погледа си в дълбокото море на синевата в не­бето, където облаците, ненаситните гмурци, не спират надпреварата да търсят бисерната мида на щастието. Променящата се форма на облаците извайва вълнува­щите образи на възбуденото въображение на самотния човек. Те увличат фантазията му в невероятния свят на несбъднатите блянове, където можеш да срещнеш меч­тата си реализирана.
       Тежкото дишане на овцете подгонва утаената тиши­на към сенчестия вир, в който реката крие насъбраните си тайни и с тях подхранва рибето мълчание.
        Седнало на върха на една върба, лятото е провеси­ло дълги крака и ги е натопило в хладината на вира. Закачливите му очи, изпод периферията на сламената шапка, дружелюбно се усмихват. То рисува в летния пейзаж образа на легналия човек в тревата. Той е ле­тен — по негов образ и подобие е, и носи неговия дух.
       Хубостта на света в този прекрасен летен ден, сякаш се ражда от нищото и е всичкото, което е.

ЛЯТО - 2

       Така е ненаситна жаждата на слънцето - изпива тя водата на реките. И те повличат крак през сенките дъл­боки, в които лятото се излежава и търпеливо изучава мелодията на щурците. Ливадите изпичат гърбовете си и си шушукат с дъха на нацъфтелите треви, които меко галят въздуха с главици, подухвани от леката усмивка на ветреца. В насрещните бърда, обрасли в папрати и къпинаци, аз виждам как се качва бавно сенокосът, обут в традиционните си къси панталони и чувам как подсвирква весело с уста, опитва се да предизвика коса за  надсвирване. По синята не­бесна магистрала минава реактивен самолет и разчертава бялата й осова линия. Дали пък облаците ще се съобразяват с нея в нескончаемото си надбягване, аз малко се съмнявам.
       Дърветата са пуснали дългите въдици на сенките си в прохладата на вировете и нетърпеливо надничат към подмолите, където се е скрила рибата да досънува снощния си сън.
       В прегръдката на старите асми се гуши срамежли­во покривът на малка селска къщичка и тя поглежда през мрежата на листата с бялото око на варосаната си фасада към пеещата линия на хоризонта, в която става срещата на планината с ярко осветеното небе.
       Зарадваният ден на юни се вглежда самовлюбено в широкия размах на своите криле, на широтата и голе­мината си, закичил светлото си чело с песента на чучу­лигите. Мълчанието е подпряло с камък едно от коле­лата на разпрегната каруца на лятото. Нагазили в ли­вадите, конете му пасат и тънат в меката омая на засищането.
       А слънцето, опалило докрай пещта си, изсмуква с тънка дълга сламка напитката прохладна от течащата вода на изворчето, приготвена  от дъхавия горски мед на дивите пчели. И от всякъде, навсякъде се носи аромат от лятото.