В края на нивата имаше старо кайсиево дърво. Изкривено, понесло ударите на времето, то стоеше въпреки годините си гордо, разперило мощната си корона над синора. Беше отрупано с плодове, родило беше, сякаш още живееше в първата си младост...

 

 

Вечерта постепенно изместваше деня от мястото му. Тежките сенки бавно пропълзяваха нагоре към билото на планината – билото, което той познаваше до последния камък. Беше израснал с тази гледка. По него бе преминала младостта му с ов...

 

 

 

В най-тъмните нощи месечината късно изгрява. Нагазваш в малките часове, а тя тогава се сетила. Успала се като младоженка след първата брачна нощ. И сега какво – само пречи на тъмнината да напълни всичките си празноти.
И едва в тези ...

 

 
Човек трябва да има място, на което душата му да се завръща за почивка.
Моят дядо го наричаше "завет".