Сънят не идваше неусетно. Той просто спираше да се случва.
Иван лежеше по гръб, с поглед вперен в тъмното, което не беше напълно тъмно. Някъде в него пулсираше денят — не като спомен, а като недовършено движение.
Неочаквано си спомн...

 

Обичаше всяка вечер след работа да излезе но терасата и да надуе тромпета. Винаги започваше с „Тишина“, любимата му мелодия за тромпет. Обичаше в притихващото село, в падащата над него тишина, да отекнат протяжните звуци на т...

 

 

 Когато градът още беше село, никой не го наричаше нито град, нито село. Наричаха го „там“. И „там“ винаги беше малко по-далеч, отколкото трябва, дори когато стоиш в центъра му.
Къщите тогава бяха ниски, но сенките...

 

 

 

 

 

 Пролет. Изгрява слънцето на хоризонта. Събужда се денят и тръгва сред аромати на цветя и пръска светлина над планината. Гори небето в огнени отблясъци, в една омая неочаквана и непозната, в която преоткривам себе си и своя свят красив и...