ЖИВОТЪТ НЕ НИ ИСКА
                                       на Илия Ганчев

Животът вече не ни иска,
а ние мислим още за любов, приятелю.
Като крадец с излъгани надежди
от нас той тихо се измъква
на времето ни през
разбитата врата от него.
Чувалът му, останал празен
и много лек, полюшва се
на изкривеното му рамо –
приготвен за душите и сърцата ни,
но те все още твърде тежки са за него
и ще го скъсат.
Уплашени, към нас,
зад своите заключени врати
съседите го гледат като се измъква,
прекръстват се
и думат зад стъклата на прозорците:
„Да пази Бог!“
Живеем вече в безтегловност.
И в тази безтегловност, безтелесни,
каквото имахме раздадохме –
за вземане е вече твърде късно.

Хайде малко по оптимистично... никой не знае колко му остава на тази Земя, затова да правим всеки ден по едно добро дело, за да осмислим дните си...