Постинг
13.07.2013 12:35 -
КОГАТО
КОГАТО
Когато облакът на черни грижи
затули слънцето на радостта,
когато трудни часове
от полет ме съборят на земята
и сгърчена до мене светлината
се свие в сянката на самотата;
когато цветовете уморени се удавят
в дълбокото море на сивотата
и някъде доброто се изгуби
сред лабиринтите
на своите предизвикателства;
когато си далеч от мене
и аз изправен в отчуждението на света
остана да стърча безмълвен –
тогава в спомена си пак ще те потърся,
с изгубеното щастие ще те повикам.
Когато облакът на черни грижи
затули слънцето на радостта,
когато трудни часове
от полет ме съборят на земята
и сгърчена до мене светлината
се свие в сянката на самотата;
когато цветовете уморени се удавят
в дълбокото море на сивотата
и някъде доброто се изгуби
сред лабиринтите
на своите предизвикателства;
когато си далеч от мене
и аз изправен в отчуждението на света
остана да стърча безмълвен –
тогава в спомена си пак ще те потърся,
с изгубеното щастие ще те повикам.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене