Постинг
24.02.2013 09:06 -
ЖЪЛТО ЛЯТО - двадесети урок
ЖЪЛТО ЛЯТО - двадесети урок
Жълто лято, зряло лято е притиснало в жълтата си гореща прегръдка цялата земя. Горещият му дъх пари кожите на телата ни през тънките тениски. Жълтото трепти в маранята на деня, препълва очите, прелива и замрежва свитите от светлината зеници. Носи се дъхът на сенокоса и на зрялата пшеница. Пъдпъдък унесено пее в далечината, подплашени яребици с шум излитат от пшеничената нива край която вървим с чичо Богдан.
– Чичо, полезни птици ли са яребиците? – питам.
– Те имат важно ловностопанско значение. Представители са на кокошевите птици, които заедно с гъсковите, заемат основно място сред крилатия дивеч у нас. Яребицците живеят в равннините, в сухите ливади, доловете и покрайнините на горите.
– Има ли ги много в нашия край?
– Плодовити птици са – женската снася от 12 до 26 яйца. Изхранват малките си с насекоми.
– А възрастните с какво се хранят?
– Със семената на плевелите.
– Значи са полезни?
– Развъждането им в полезащитните пояси се поощрява. През зимата трудно намират храна и много от тях загиват. Затова ловните дружинки ги подхранват в специално направени хранилки.
– Чичо Богдан откъсна житен клас и го стри на зърна в дланта си, за да види дали пшеницата е узряла. Спирам до него и го моля да ми разкаже нещо за нея.
– Зимната пшеница е най-важното селскостопанско растение. Тя заема всяка година около еда трета от цялата обработваема площ. Отглежда се в цялата страна до 1 000 метра височина над морското равнище. Но се надявам, че знаеш къде се ражда и се сее най-много?
– В Добруджа – отговорих без да се замислям. – Чувал съм, че я наричат житницата на България.
– Точно така. Освен там още в Русенско, Шуменско, Врачанско и Старозагорско.
– Кога се засява?
– Зимната пшеница се сее през есента от средата на септември до края на октомври. При добра влага зърната бързо поникват. Най-напред от листата се показва безцветен, заострен като шило лист, свит в тръбица, който пробива лесно почвата. На върха си шилцето се пуква и оттам се появява първият зелен лист. Един след друг след него идват и следващите. След появата на третия лист се образува възел на братене. От него израстват надолу нови добавни корени, а нагоре нови странични стъбла – братя.
– Затова ли се нарича братене?
– Да. При добро братене от едно растение могат да се получат няколко десетки, даже 100 странични стъбла, повечето от които по-късно дават класове.
– Толкова много само от едно зрънце!? – учудвам се аз.
– Толкова. Братенето продължава през есента до настъпването на студовете и завършва през пролетта. Стъблата на пшеницата остават през това време съвсем къси и скрити в почвата. Над нея стърчат само листа. В такива състояния растенията презимуват обикновено затрупани от снега. Зимната пшеница понася без вреда студовете.
– И най-големите студове ли не й нанасят поражения?
– Ако температурата в почвата при възела на братене е под 10 – 15 градуса под нулата, тя измръзва. Умереният зимен студ не само, че не е вреден, но дори е полезен за нея.
– Наистина ли?
– Да. Ако растенията не прнекарат 40 – 50 дни на студено, през пролетта не могат да изкласят. През пролетта стъблата започват да нарастват и да се издигат над почвата. Казва се, че вретенят. Към началото на май влагалището на най-горния лист се издува като вретено. Скоро оттам се показва класът – пшеницата изкласява. Стъблото може да израсте на височина от 1 до 1.60 метра. Разделено е на възли и кухи междувъзлия. Такова стъбло се нарича как?
Опитвам се да отгатна, но не мога и повдигам рамене.
– Сламка – смее се чичо Богдан.
– Вярно бе, как не се досетих!?
– Така. Листата на пшеницата са разположени в два реда надлъжно по стъблото. Те са без дръжки, с дълги панделковидни петури и успоредно жилкуване. В основата на всеки лист има голямо влагалище, което обгръща по-голямата част от междувъзлието. Така стъблото придобива по-голяма здравина.
– А как се образува класът, чичо?
– На върха на главното стъбло се случва това. Много от братята образуват по един сложен клас, съставен от отделни малки класчета. Всяко класче съдържа по 2 – 3 плодни цветчета. Цъфтежът започва веднага след изкласяването и трае 9 – 10 дни. Цветчетата се отварят рано сутрин, но само при сухо и горещо време. Пшеницата е самоопрашващо се растение. Ако се извърши допълнително, изкуствено опрашване, получават се семена, които дават по-силни и по-високодобивни растения. След опрашването и оплождането плодникът бързо нараства и се превръща в зърно. Зърната отначало са жълтеникави и меки. Като се стиснат от тях излиза бяла кашица, което показва, че са в млечна зрялост. После те пожълтяват и затвърдяват, но могат лесно да се разчупят с нокът на две надлъжни половинки, което съответства на восъчната зрялост. Тогава целите растения са вече напълно пожълтели, но стъблото е още жилаво. След 3 – 4 дни настъпва пълната зрялост – зърното при нея става много твърдо и лесно се отронва от класа. Стъблата на узрялата пшеница стават чупливи.
– Какви видове пшеница се отглеждат у нас?
– Зимната пшеница бива твърда и мека. От твърдата се получава много фино брашно за макарони и други тестени изделия. Зърната на меките пшеници имат брашнеста вътрешност. Отвън те са червенокафяви, а класовете им имат осили, затова се пречисляват към осилестите червенки. Има и безосилести. В по-високите планински райони се отглежда и пролетна пшеница, която се сее рано напролет. Тя обаче дава по-ниски добиви от зимната. Има опити за отглеждането на клонеста пшеница.
– Защо се нарича така?
– Защото образува разклонени класове с много зърна.
– Колко зърна съдържа житният клас?
– Обикновената пшеница дава до 50 зърна, а един клас от клонестата може да даде 300 – 350 зърна.
– Какви грижи се полагат за отглеждането на пшеницата?
– Преди всичко трябва да се подготви добре почвата. По-високи добиви се получават, ако предния сезон, нивата е била засята с бобови растения, например фий и фасул, ранни картофи, не бива последователно няколко години да се отглежда пшеница след просо и фуражна царевица. Дълбоката оран трябва да се извърши доста време преди сеитбата, за да може почвата добре да се улегне. Много важно е семената да паднат върху „твърдо легло“. Тогава младите растения презимуват по-добре. Непосредствено преди сеитбата почвата се обработва с култиватор на дълбочина 4 – 6 сантиметра, на която се заравят зърната. Ако нивата е била заета с царевица или слънчоглед, тя трябва да се изоре, да се разбият буците и да се очистят остатъците от стъблата и корените.
– В кои почви вирее най-добре?
– Върху черноземни, наторени с оборски тор още предната година. Не е добре да се засява веднага след торенето, защото расте много буйно и поляга. Преди сеитбата и по време на сеитбата в почвата се внасят калиеви торове и особено суперфосфат, гранулиран, който се смесва със зърната и при сеитбата попада заедно с тях в почвата.
– Как се подготвят семената за посев?
– Почистват се със семечистачна машина, която отделя плевелните семена и дребните негодни зърна. Семената се обеззаразяват с различни химични препарати. Изпитва се кълняемостта им, за да може по-точно да се пресметне колко зърно трябва да се засее, за да се получат 400 – 450 хиляди растения на един декър. Сеитбата се извършва с редосеялка в редове на растояние 10 – 15 сантиметра ред от ред и 1 – 2 сантиметра зърно от зърно. За по-добро осветяване на редовете от слънцето се дава посока юг – север.
– Изисква ли много грижи пшеницата след засяването?
– Изисква, да. Ако почвата е много рохкава, след засяването, налага се веднага валиране. През зимата се вземат мерки и за снегозадържане. Рано през пролетта нивите се брануват напречно на редовете. Брануването засилва и братенето. В пшеницата растат много плевели – див синап, паламида, къклица, див фий, синя метличина.
– Как се води борбата с тях?
– През пролетта нивите се плевят, използват се и химически средства.
– Нападат ли я болести?
– Нападат я главни, ръжди и други, които силно намаляват добива. Голяма вреда нанасят и ларвите на някои насекоми.
– На житния бегач ли?
– Да. А ларвите на шведската муха изяждат сърцевината на стъблата под класовете. Борбата срещу тях се води чрез напрашване на посевите с отровни за насекомите химични вещества. За високия добив е важно още да се извърши навременна жътва, която да даде малки загуби. Пшеницата се жъне при восъчна зрялост, защото тогава не се оронва.
– Какви средни добиви се получават от пшеницата, чичо?
– При сушави години 180 – 200 килограма от декар, а при добри условия 350 – 400 килограма. Има и рекордни добиви около 620 килограма. В напредналите аграрни стопанства се достига и до 1 тон зърно от декар.
– Толкова много!? Чак не е за вярване!
– Такива са фактите.
– Много трудоемко се оказва производството на пшеницата.
– Трудоемко е, но си струва труда. Нашата пшеница е богата на глутен и хлябът ни затова е с високи хранителни качества.
Отдалечаваме се бавно от ширналата се в равнината житна нива. След урока чичо се умълча, а аз се замислих за богатството и плодородието на земята ни, която щедро се отблагодарява за положения труд с изобилие от разнообразна и вкусна храна. И си казах: „Прекрасна е нашата земя, прекрасна е родината ни!“
Жълто лято, зряло лято е притиснало в жълтата си гореща прегръдка цялата земя. Горещият му дъх пари кожите на телата ни през тънките тениски. Жълтото трепти в маранята на деня, препълва очите, прелива и замрежва свитите от светлината зеници. Носи се дъхът на сенокоса и на зрялата пшеница. Пъдпъдък унесено пее в далечината, подплашени яребици с шум излитат от пшеничената нива край която вървим с чичо Богдан.
– Чичо, полезни птици ли са яребиците? – питам.
– Те имат важно ловностопанско значение. Представители са на кокошевите птици, които заедно с гъсковите, заемат основно място сред крилатия дивеч у нас. Яребицците живеят в равннините, в сухите ливади, доловете и покрайнините на горите.
– Има ли ги много в нашия край?
– Плодовити птици са – женската снася от 12 до 26 яйца. Изхранват малките си с насекоми.
– А възрастните с какво се хранят?
– Със семената на плевелите.
– Значи са полезни?
– Развъждането им в полезащитните пояси се поощрява. През зимата трудно намират храна и много от тях загиват. Затова ловните дружинки ги подхранват в специално направени хранилки.
– Чичо Богдан откъсна житен клас и го стри на зърна в дланта си, за да види дали пшеницата е узряла. Спирам до него и го моля да ми разкаже нещо за нея.
– Зимната пшеница е най-важното селскостопанско растение. Тя заема всяка година около еда трета от цялата обработваема площ. Отглежда се в цялата страна до 1 000 метра височина над морското равнище. Но се надявам, че знаеш къде се ражда и се сее най-много?
– В Добруджа – отговорих без да се замислям. – Чувал съм, че я наричат житницата на България.
– Точно така. Освен там още в Русенско, Шуменско, Врачанско и Старозагорско.
– Кога се засява?
– Зимната пшеница се сее през есента от средата на септември до края на октомври. При добра влага зърната бързо поникват. Най-напред от листата се показва безцветен, заострен като шило лист, свит в тръбица, който пробива лесно почвата. На върха си шилцето се пуква и оттам се появява първият зелен лист. Един след друг след него идват и следващите. След появата на третия лист се образува възел на братене. От него израстват надолу нови добавни корени, а нагоре нови странични стъбла – братя.
– Затова ли се нарича братене?
– Да. При добро братене от едно растение могат да се получат няколко десетки, даже 100 странични стъбла, повечето от които по-късно дават класове.
– Толкова много само от едно зрънце!? – учудвам се аз.
– Толкова. Братенето продължава през есента до настъпването на студовете и завършва през пролетта. Стъблата на пшеницата остават през това време съвсем къси и скрити в почвата. Над нея стърчат само листа. В такива състояния растенията презимуват обикновено затрупани от снега. Зимната пшеница понася без вреда студовете.
– И най-големите студове ли не й нанасят поражения?
– Ако температурата в почвата при възела на братене е под 10 – 15 градуса под нулата, тя измръзва. Умереният зимен студ не само, че не е вреден, но дори е полезен за нея.
– Наистина ли?
– Да. Ако растенията не прнекарат 40 – 50 дни на студено, през пролетта не могат да изкласят. През пролетта стъблата започват да нарастват и да се издигат над почвата. Казва се, че вретенят. Към началото на май влагалището на най-горния лист се издува като вретено. Скоро оттам се показва класът – пшеницата изкласява. Стъблото може да израсте на височина от 1 до 1.60 метра. Разделено е на възли и кухи междувъзлия. Такова стъбло се нарича как?
Опитвам се да отгатна, но не мога и повдигам рамене.
– Сламка – смее се чичо Богдан.
– Вярно бе, как не се досетих!?
– Така. Листата на пшеницата са разположени в два реда надлъжно по стъблото. Те са без дръжки, с дълги панделковидни петури и успоредно жилкуване. В основата на всеки лист има голямо влагалище, което обгръща по-голямата част от междувъзлието. Така стъблото придобива по-голяма здравина.
– А как се образува класът, чичо?
– На върха на главното стъбло се случва това. Много от братята образуват по един сложен клас, съставен от отделни малки класчета. Всяко класче съдържа по 2 – 3 плодни цветчета. Цъфтежът започва веднага след изкласяването и трае 9 – 10 дни. Цветчетата се отварят рано сутрин, но само при сухо и горещо време. Пшеницата е самоопрашващо се растение. Ако се извърши допълнително, изкуствено опрашване, получават се семена, които дават по-силни и по-високодобивни растения. След опрашването и оплождането плодникът бързо нараства и се превръща в зърно. Зърната отначало са жълтеникави и меки. Като се стиснат от тях излиза бяла кашица, което показва, че са в млечна зрялост. После те пожълтяват и затвърдяват, но могат лесно да се разчупят с нокът на две надлъжни половинки, което съответства на восъчната зрялост. Тогава целите растения са вече напълно пожълтели, но стъблото е още жилаво. След 3 – 4 дни настъпва пълната зрялост – зърното при нея става много твърдо и лесно се отронва от класа. Стъблата на узрялата пшеница стават чупливи.
– Какви видове пшеница се отглеждат у нас?
– Зимната пшеница бива твърда и мека. От твърдата се получава много фино брашно за макарони и други тестени изделия. Зърната на меките пшеници имат брашнеста вътрешност. Отвън те са червенокафяви, а класовете им имат осили, затова се пречисляват към осилестите червенки. Има и безосилести. В по-високите планински райони се отглежда и пролетна пшеница, която се сее рано напролет. Тя обаче дава по-ниски добиви от зимната. Има опити за отглеждането на клонеста пшеница.
– Защо се нарича така?
– Защото образува разклонени класове с много зърна.
– Колко зърна съдържа житният клас?
– Обикновената пшеница дава до 50 зърна, а един клас от клонестата може да даде 300 – 350 зърна.
– Какви грижи се полагат за отглеждането на пшеницата?
– Преди всичко трябва да се подготви добре почвата. По-високи добиви се получават, ако предния сезон, нивата е била засята с бобови растения, например фий и фасул, ранни картофи, не бива последователно няколко години да се отглежда пшеница след просо и фуражна царевица. Дълбоката оран трябва да се извърши доста време преди сеитбата, за да може почвата добре да се улегне. Много важно е семената да паднат върху „твърдо легло“. Тогава младите растения презимуват по-добре. Непосредствено преди сеитбата почвата се обработва с култиватор на дълбочина 4 – 6 сантиметра, на която се заравят зърната. Ако нивата е била заета с царевица или слънчоглед, тя трябва да се изоре, да се разбият буците и да се очистят остатъците от стъблата и корените.
– В кои почви вирее най-добре?
– Върху черноземни, наторени с оборски тор още предната година. Не е добре да се засява веднага след торенето, защото расте много буйно и поляга. Преди сеитбата и по време на сеитбата в почвата се внасят калиеви торове и особено суперфосфат, гранулиран, който се смесва със зърната и при сеитбата попада заедно с тях в почвата.
– Как се подготвят семената за посев?
– Почистват се със семечистачна машина, която отделя плевелните семена и дребните негодни зърна. Семената се обеззаразяват с различни химични препарати. Изпитва се кълняемостта им, за да може по-точно да се пресметне колко зърно трябва да се засее, за да се получат 400 – 450 хиляди растения на един декър. Сеитбата се извършва с редосеялка в редове на растояние 10 – 15 сантиметра ред от ред и 1 – 2 сантиметра зърно от зърно. За по-добро осветяване на редовете от слънцето се дава посока юг – север.
– Изисква ли много грижи пшеницата след засяването?
– Изисква, да. Ако почвата е много рохкава, след засяването, налага се веднага валиране. През зимата се вземат мерки и за снегозадържане. Рано през пролетта нивите се брануват напречно на редовете. Брануването засилва и братенето. В пшеницата растат много плевели – див синап, паламида, къклица, див фий, синя метличина.
– Как се води борбата с тях?
– През пролетта нивите се плевят, използват се и химически средства.
– Нападат ли я болести?
– Нападат я главни, ръжди и други, които силно намаляват добива. Голяма вреда нанасят и ларвите на някои насекоми.
– На житния бегач ли?
– Да. А ларвите на шведската муха изяждат сърцевината на стъблата под класовете. Борбата срещу тях се води чрез напрашване на посевите с отровни за насекомите химични вещества. За високия добив е важно още да се извърши навременна жътва, която да даде малки загуби. Пшеницата се жъне при восъчна зрялост, защото тогава не се оронва.
– Какви средни добиви се получават от пшеницата, чичо?
– При сушави години 180 – 200 килограма от декар, а при добри условия 350 – 400 килограма. Има и рекордни добиви около 620 килограма. В напредналите аграрни стопанства се достига и до 1 тон зърно от декар.
– Толкова много!? Чак не е за вярване!
– Такива са фактите.
– Много трудоемко се оказва производството на пшеницата.
– Трудоемко е, но си струва труда. Нашата пшеница е богата на глутен и хлябът ни затова е с високи хранителни качества.
Отдалечаваме се бавно от ширналата се в равнината житна нива. След урока чичо се умълча, а аз се замислих за богатството и плодородието на земята ни, която щедро се отблагодарява за положения труд с изобилие от разнообразна и вкусна храна. И си казах: „Прекрасна е нашата земя, прекрасна е родината ни!“
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
