Постинг
23.02.2013 07:59 -
И ОЩЕ УРОЦИ - деветнадесети урок
Автор: hadjito
Категория: Изкуство
Прочетен: 820 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2013 08:01
Прочетен: 820 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 23.02.2013 08:01
И ОЩЕ УРОЦИ - деветнадесети урок
Нивата, в която чичо Богдан си беше насял картофите, се намира недалече от селото, както каза той, до полезащитния горски пояс. Искахме да видим дали трябва да напръскаме растенията срещу колорадски бръмбар.
– Няма да ми се размине – заключи чичо, след внимателния оглед.
Аз гледах към гората насреща и не се стърпях да попитам:
– От какво защитават нивите полезащитните горски пояси?
Грижата за картофите бе променила ведрото лице на чичо Богдан – сега то бе набраздено от множество бръчки, които обикновено не личат по него. Малко състарен ми се видя в този момент. Той мълча доста, потънал в свои мисли, преди да ми отговори. Помислих, че не ме е чул и дори се канех да го попитам повторно, когато каза:
– Те са важно средство за запазването на влагата в почвата. Добивът в защитената от горски пояс земя е много по-голям, отколкото от откритите полета. Полезащитните горски пояси предпазват земята от изсъхване и отвяване, когато духат силни ветрове. Спомагат през зимата да се задържи два пъти повече сняг върху нивите. Почвата в тези пояси е покрита с полуизгнили листа, клонки и ниски растения, които задържат по-голяма част от водата, когато вали дъжд. Сянката на дърветата не позволява на водата да се изпари бързо.
– А това как влияе на нивите?
– Постепенно водата от поясите се предвижва встрани и навлажнява почвата в нивите. Освен това те предпазват почвата им от бързо измиване. Корените на дърветата и другите растения в гората, пречат на буйните потоци да отмиват плодородния повърхностен пласт.
– С какви дървета се залесяват полезащитните горски пояси?
– Дъб, ясен, акация, липа, а от храстите – леска, дрян, шипка, смрадлика, които най-добре растат при местните условия.
– А овощни дървета не могат ли да се засадят?
– Може круши, ябълки и сливи, но това рядко се практикува.
След тези му думи поглеждам към картофите и казвам:
– Чичо разкажи ми нещо за картофите. Коя е тяхната родина?
– Пренесени са в Европа от Южна Америка през 16 век, а у нас много по-късно.
– Какви растения са те?
– Многогодишни. Корените им се разпространяват в горните пластове на почвата. Само някои от тях достигат до дълбочина 1 метър, че и повече. Най-често те се самоопрашват. При повечето сортове цветовете опадват и не се образуват плодове.
– Какво представляват плодовете?
– Зелена кълбеста ягода с две гнезда, пълна с дребни семена. Обикновено когато картофите започнат да цъфтят, от подземната част на стъблата се образуват издънки, които на върха си силно задебеляват. Така се образуват грудки, които са подземни стъбла. Чрез тях картофът се размножава по вегетативен начин. От пъпките на всяка последна грудка поникват по няколко стъбла, в основата на които се развиват добавни корени. Картофите могат да се размножават и чрез семена, но се получават ниски добиви.
– Защо те се смятат за ценна храна? – питам.
– Защото грудките съдържат много скорбяла и витамини и от тях се приготвят най-разнообразни вкусни ястия. Те са сочна, богата на хранителни вещества храна.
– Която аз много обичам – казах.
– Те са суровина за получаване на спирт и нишесте. Но плодовете и стъблата съдържат отровно вещество, затова животните ги отбягват. Стъблата могат да се употребяват силажирани, защото така губят отровата си. Отровно вещество съдържат и грудките, когато са позеленели и пораснали. При варене, то се разрушава. Такива картофи ако се дават на животните, трябва да са сварени.
– Какви сортове има?
– Познати са много. Според узряването биват ранни, средноранни и късни. Според качествата на грудките, едни се отглеждат за храна на хората, други за фураж, трети за индустриални цели – за получаване на скорбяла, спирт и още разни други неща.
– Къде у нас се раждат най-хубавите картофи?
– По високите планински полета. Виреят на леки рохкави почви, каквито са кои? За тях вече става на въпрос? – пита на свой ред чичо.
– Глинестопесъчливите – отговарям.
– Отлично. Точно те дават най-големите добиви, когато се посадят в тях след бобови растения. У нас обаче най-често се садят след житните култури пшеница и ръж.
– Трябва ли да се извърши предварителна подготовка на почвата?
– Естествено. Първо се преви есенна дълбока оран. Можем да увеличим добивите ако наторим с оборски тор, преди оранта. Хубаво е да се внесат и минерални торове – калиеви и фосфорни. Пролетта почвата се бранува или култивира.
– Кога се засаждат?
– През пролетта. За посадъчен материал се избират средно големи грудки. Държат се около един месец при температура 10 – 15 градуса, докато от пъпките израстнат дебели кълнове. Почвата трябва също да се затопли до 7 – 8 градуса. Садят се на гнезда в широки редове.
– Какви грижи се полагат по време на растежа?
– След поникването картофите се окопават. През време на растежа се окопават още два пъти, като се загърлят, при което се натрупва пръст около стъблата. Заровените стъбла дават повече клубени. Рохкавата пръст улеснява техния растеж, понеже им оказва по-малко съпротивление. За по-високи добиви може да се направи подхранване с торове или растителна пепел и поливане след първата копан и началото на цъфтежа.
– Кога стават готови да прибиране?
– Започнат ли стъблата да пожълтяват и да изсъхват. Узрелите клубени се познават по това, че като се търкат между пръстите, кожицата им се обелва. Недозрелите съдържат по-малко храна.
– Как трява да се съхраняват извадените картофи?
– В помещения където температурата през зимата да бъде от 2 – 7 градуса. Може и в изкопани в земята трапове – ровници. Клубените за семе се изваждат преди да са напълно узрели, когато листата им са почти зелени. Установено е, че напълно узрелите грудки са лош посадъчен материал.
Чичо замълча, загледан в далечината, после ме погали по косата и ми рече:
– За днес, стига. Да си вървим.
Понеже говорихме толкова много днес за картофите, докато се прибирахме, прииска ми се като си отидем, да накарам мама да ми изпържи веднага картофки и да си похапна сладко.
Пътеката по която вървим с чичо Богдан, криволичи между множество парцели засети с разллични посеви. В един от тях, за моя голяма радост видяхме приклекнали до купчина пръст Димчо и баща му – чичо Атанас. Чичо богдан спря, поздрави ги и попита:
– Какво ровите там, като къртици?
– Тъкмо извадих една и я разглеждаме. – Елате да я видите – отвърна Димчовият баща, а приятелят ми нетърпеливо ми махна с ръка да отида при него. Веднага изтичах.
– Изрови картофите това проклето животно. В ччудо се видях, докато я хвана – говори чичо Атанас. – Никаква реколта няма да прибера тази есен.
– На момчетата пък им харесва – кимна към нас чичо.
– Ще ни поговориш ли за нея? – попитах го аз.
– За къртицата по-добре от мене ще ви разкаже ако иска чичо ви Атанас.
– Татко, молим те – настоява и вместо мене Димчо.
– Щом толкова искате, ще ви разкажа. Какво точно ви интересува?
– Всичко – отвърнах.
– Добре – съласява се съседът и подпрян на правата лопата, заразказва: – Къртицата живее изключително в почвата и на повърхността излиза излиза рядко. Обитава повърхностния слой на горски и рохкави почви и ливади, покрайнини на гори, градини. Тялото й е напълно приспособено за подземния живот – цилиндрично, със заострен преден край. Виждате, че главата й е свързана направо с трупа. Муцуната й е източена в дълго чувствително рило. Къртицата има мека като кадифе тъста козина, която предпазва кожата от нараняване и влага.
– Тя сменя ли козината си, татко?
– Два, три пъти в годината, защото се изхабява при триенето й в пръстта.
– Бързо ли се движи? – попитах.
– В почвата се дви бързо и леко. Обърнете внимание на предните й крайници, които са като къси гребла, разположи отстрана и обърнати навън.
– Приличат на лопатки – вметна приятелят ми.
– Точно така. С тях тя рови пръстта. Петте пръста са съединени с кожа и имат широка повърхност. Всеки пръст е снабден с по един здрав, тъп нокът. Задните крайници са по-дълги и с тях къртицата изхвърля пръстта от входовете на жилището си. Като се събере много пръст, тя я изхвърля на повърхността.
– Така ли са натрупани всички тези купчинки? – попитах, като посочих разровената нива.
– Да. Тези купчинки, къртичини, пречат на коситбата в ливадите и на работата в нивите, затова се развалят и се изчистват.
– Какво представлява жилището й?
– Ето, част от него сме разровили тука. Къртицата копае дълги и сложно разклонени ходове. В тях тя намира храната си.
С какво се храни?
– С дъждовни червеи и главно ларви и какавиди на майския бръмбар. На повърхността лови охлюви, жаби, малки мишки, птички и даже змии. Тя е много лакома. В едно денонощие изяжда толкова храна, колкото тежи тялото й.
– Как се ориентира под земята – попитах.
– В сложнопреплетениге галерии под земята се ориентира и намира храната си с добре развитите слух, обоняние и осезание.
– Не виждам да има уши?
– Външни уши няма, ушните отвори се затварят с кожни гънки и в тях не може да влезе пръст. Тя чува много добре. Когато е близо до повърхността, усеща и най-слабия шум.
– Зрението й, ако се съди по детските книжки е слабо, защото художниците винаги я рисуват с очила – отбелязах аз.
– Правилно, слабо е. Очите й са съвдем малки. С тях трудно различава светлото от тъмното. Закърняването на зрението е в тясна връзка с подземния начин на живот.
– Как прекарва зимата – питам.
– Слиза дълбоко в незамръзналия пласт земя. Там търси храната си.
– Спи ли зимен сън?
– Не. През лятото ражда от 3 до 5 малки, голи и слепи.
– Нали е вредно животно?
При ровенето из почвата къртицата разравя ливадите и градините, разкъсва младите коренчета на растенията и ги поврежда. С това тя нанася вреда на селското стопанство, но в сравнение с ползата, която принася, като унищожава ларвите на майския бръмбар и други вредители, можем да я смятаме за полезна за селското стопанство.
– Има ли неприятели?
– Като всяко друго животно. Това са невестулката, лисицата, щъркелът, ястребът, гарванът. Те я хващат, когато изхвърля пръстта. Невестулката я преследва и в жилището й.
– Тази няма ли да я пуснем, щом като е полезна? – попитах аз.
– Че да разрови още картофите ли!?– отговаря Димчо, вместо баща си.
– Ще я пуснем, но ще я сложим в този чувал и с него ще я занесем далече, отсреща в гората – намеси се чичо Богдан.
Така и направихме. Оставхме я на място отдалечено от реколтата и нивите и вече можем да сме спокойни, че проблемът е отстранен.
Докато се прибираме си мислех за голямото разнообразие в животинския свят. Животът е навсякъде – под земята, над земята, във въздуха и водата. Мислех си за величието и неудържимите сили, които го пораждат. И разбирам колко много неща не са ми ясни, колко много неща имам още да изучавам.
Нивата, в която чичо Богдан си беше насял картофите, се намира недалече от селото, както каза той, до полезащитния горски пояс. Искахме да видим дали трябва да напръскаме растенията срещу колорадски бръмбар.
– Няма да ми се размине – заключи чичо, след внимателния оглед.
Аз гледах към гората насреща и не се стърпях да попитам:
– От какво защитават нивите полезащитните горски пояси?
Грижата за картофите бе променила ведрото лице на чичо Богдан – сега то бе набраздено от множество бръчки, които обикновено не личат по него. Малко състарен ми се видя в този момент. Той мълча доста, потънал в свои мисли, преди да ми отговори. Помислих, че не ме е чул и дори се канех да го попитам повторно, когато каза:
– Те са важно средство за запазването на влагата в почвата. Добивът в защитената от горски пояс земя е много по-голям, отколкото от откритите полета. Полезащитните горски пояси предпазват земята от изсъхване и отвяване, когато духат силни ветрове. Спомагат през зимата да се задържи два пъти повече сняг върху нивите. Почвата в тези пояси е покрита с полуизгнили листа, клонки и ниски растения, които задържат по-голяма част от водата, когато вали дъжд. Сянката на дърветата не позволява на водата да се изпари бързо.
– А това как влияе на нивите?
– Постепенно водата от поясите се предвижва встрани и навлажнява почвата в нивите. Освен това те предпазват почвата им от бързо измиване. Корените на дърветата и другите растения в гората, пречат на буйните потоци да отмиват плодородния повърхностен пласт.
– С какви дървета се залесяват полезащитните горски пояси?
– Дъб, ясен, акация, липа, а от храстите – леска, дрян, шипка, смрадлика, които най-добре растат при местните условия.
– А овощни дървета не могат ли да се засадят?
– Може круши, ябълки и сливи, но това рядко се практикува.
След тези му думи поглеждам към картофите и казвам:
– Чичо разкажи ми нещо за картофите. Коя е тяхната родина?
– Пренесени са в Европа от Южна Америка през 16 век, а у нас много по-късно.
– Какви растения са те?
– Многогодишни. Корените им се разпространяват в горните пластове на почвата. Само някои от тях достигат до дълбочина 1 метър, че и повече. Най-често те се самоопрашват. При повечето сортове цветовете опадват и не се образуват плодове.
– Какво представляват плодовете?
– Зелена кълбеста ягода с две гнезда, пълна с дребни семена. Обикновено когато картофите започнат да цъфтят, от подземната част на стъблата се образуват издънки, които на върха си силно задебеляват. Така се образуват грудки, които са подземни стъбла. Чрез тях картофът се размножава по вегетативен начин. От пъпките на всяка последна грудка поникват по няколко стъбла, в основата на които се развиват добавни корени. Картофите могат да се размножават и чрез семена, но се получават ниски добиви.
– Защо те се смятат за ценна храна? – питам.
– Защото грудките съдържат много скорбяла и витамини и от тях се приготвят най-разнообразни вкусни ястия. Те са сочна, богата на хранителни вещества храна.
– Която аз много обичам – казах.
– Те са суровина за получаване на спирт и нишесте. Но плодовете и стъблата съдържат отровно вещество, затова животните ги отбягват. Стъблата могат да се употребяват силажирани, защото така губят отровата си. Отровно вещество съдържат и грудките, когато са позеленели и пораснали. При варене, то се разрушава. Такива картофи ако се дават на животните, трябва да са сварени.
– Какви сортове има?
– Познати са много. Според узряването биват ранни, средноранни и късни. Според качествата на грудките, едни се отглеждат за храна на хората, други за фураж, трети за индустриални цели – за получаване на скорбяла, спирт и още разни други неща.
– Къде у нас се раждат най-хубавите картофи?
– По високите планински полета. Виреят на леки рохкави почви, каквито са кои? За тях вече става на въпрос? – пита на свой ред чичо.
– Глинестопесъчливите – отговарям.
– Отлично. Точно те дават най-големите добиви, когато се посадят в тях след бобови растения. У нас обаче най-често се садят след житните култури пшеница и ръж.
– Трябва ли да се извърши предварителна подготовка на почвата?
– Естествено. Първо се преви есенна дълбока оран. Можем да увеличим добивите ако наторим с оборски тор, преди оранта. Хубаво е да се внесат и минерални торове – калиеви и фосфорни. Пролетта почвата се бранува или култивира.
– Кога се засаждат?
– През пролетта. За посадъчен материал се избират средно големи грудки. Държат се около един месец при температура 10 – 15 градуса, докато от пъпките израстнат дебели кълнове. Почвата трябва също да се затопли до 7 – 8 градуса. Садят се на гнезда в широки редове.
– Какви грижи се полагат по време на растежа?
– След поникването картофите се окопават. През време на растежа се окопават още два пъти, като се загърлят, при което се натрупва пръст около стъблата. Заровените стъбла дават повече клубени. Рохкавата пръст улеснява техния растеж, понеже им оказва по-малко съпротивление. За по-високи добиви може да се направи подхранване с торове или растителна пепел и поливане след първата копан и началото на цъфтежа.
– Кога стават готови да прибиране?
– Започнат ли стъблата да пожълтяват и да изсъхват. Узрелите клубени се познават по това, че като се търкат между пръстите, кожицата им се обелва. Недозрелите съдържат по-малко храна.
– Как трява да се съхраняват извадените картофи?
– В помещения където температурата през зимата да бъде от 2 – 7 градуса. Може и в изкопани в земята трапове – ровници. Клубените за семе се изваждат преди да са напълно узрели, когато листата им са почти зелени. Установено е, че напълно узрелите грудки са лош посадъчен материал.
Чичо замълча, загледан в далечината, после ме погали по косата и ми рече:
– За днес, стига. Да си вървим.
Понеже говорихме толкова много днес за картофите, докато се прибирахме, прииска ми се като си отидем, да накарам мама да ми изпържи веднага картофки и да си похапна сладко.
Пътеката по която вървим с чичо Богдан, криволичи между множество парцели засети с разллични посеви. В един от тях, за моя голяма радост видяхме приклекнали до купчина пръст Димчо и баща му – чичо Атанас. Чичо богдан спря, поздрави ги и попита:
– Какво ровите там, като къртици?
– Тъкмо извадих една и я разглеждаме. – Елате да я видите – отвърна Димчовият баща, а приятелят ми нетърпеливо ми махна с ръка да отида при него. Веднага изтичах.
– Изрови картофите това проклето животно. В ччудо се видях, докато я хвана – говори чичо Атанас. – Никаква реколта няма да прибера тази есен.
– На момчетата пък им харесва – кимна към нас чичо.
– Ще ни поговориш ли за нея? – попитах го аз.
– За къртицата по-добре от мене ще ви разкаже ако иска чичо ви Атанас.
– Татко, молим те – настоява и вместо мене Димчо.
– Щом толкова искате, ще ви разкажа. Какво точно ви интересува?
– Всичко – отвърнах.
– Добре – съласява се съседът и подпрян на правата лопата, заразказва: – Къртицата живее изключително в почвата и на повърхността излиза излиза рядко. Обитава повърхностния слой на горски и рохкави почви и ливади, покрайнини на гори, градини. Тялото й е напълно приспособено за подземния живот – цилиндрично, със заострен преден край. Виждате, че главата й е свързана направо с трупа. Муцуната й е източена в дълго чувствително рило. Къртицата има мека като кадифе тъста козина, която предпазва кожата от нараняване и влага.
– Тя сменя ли козината си, татко?
– Два, три пъти в годината, защото се изхабява при триенето й в пръстта.
– Бързо ли се движи? – попитах.
– В почвата се дви бързо и леко. Обърнете внимание на предните й крайници, които са като къси гребла, разположи отстрана и обърнати навън.
– Приличат на лопатки – вметна приятелят ми.
– Точно така. С тях тя рови пръстта. Петте пръста са съединени с кожа и имат широка повърхност. Всеки пръст е снабден с по един здрав, тъп нокът. Задните крайници са по-дълги и с тях къртицата изхвърля пръстта от входовете на жилището си. Като се събере много пръст, тя я изхвърля на повърхността.
– Така ли са натрупани всички тези купчинки? – попитах, като посочих разровената нива.
– Да. Тези купчинки, къртичини, пречат на коситбата в ливадите и на работата в нивите, затова се развалят и се изчистват.
– Какво представлява жилището й?
– Ето, част от него сме разровили тука. Къртицата копае дълги и сложно разклонени ходове. В тях тя намира храната си.
С какво се храни?
– С дъждовни червеи и главно ларви и какавиди на майския бръмбар. На повърхността лови охлюви, жаби, малки мишки, птички и даже змии. Тя е много лакома. В едно денонощие изяжда толкова храна, колкото тежи тялото й.
– Как се ориентира под земята – попитах.
– В сложнопреплетениге галерии под земята се ориентира и намира храната си с добре развитите слух, обоняние и осезание.
– Не виждам да има уши?
– Външни уши няма, ушните отвори се затварят с кожни гънки и в тях не може да влезе пръст. Тя чува много добре. Когато е близо до повърхността, усеща и най-слабия шум.
– Зрението й, ако се съди по детските книжки е слабо, защото художниците винаги я рисуват с очила – отбелязах аз.
– Правилно, слабо е. Очите й са съвдем малки. С тях трудно различава светлото от тъмното. Закърняването на зрението е в тясна връзка с подземния начин на живот.
– Как прекарва зимата – питам.
– Слиза дълбоко в незамръзналия пласт земя. Там търси храната си.
– Спи ли зимен сън?
– Не. През лятото ражда от 3 до 5 малки, голи и слепи.
– Нали е вредно животно?
При ровенето из почвата къртицата разравя ливадите и градините, разкъсва младите коренчета на растенията и ги поврежда. С това тя нанася вреда на селското стопанство, но в сравнение с ползата, която принася, като унищожава ларвите на майския бръмбар и други вредители, можем да я смятаме за полезна за селското стопанство.
– Има ли неприятели?
– Като всяко друго животно. Това са невестулката, лисицата, щъркелът, ястребът, гарванът. Те я хващат, когато изхвърля пръстта. Невестулката я преследва и в жилището й.
– Тази няма ли да я пуснем, щом като е полезна? – попитах аз.
– Че да разрови още картофите ли!?– отговаря Димчо, вместо баща си.
– Ще я пуснем, но ще я сложим в този чувал и с него ще я занесем далече, отсреща в гората – намеси се чичо Богдан.
Така и направихме. Оставхме я на място отдалечено от реколтата и нивите и вече можем да сме спокойни, че проблемът е отстранен.
Докато се прибираме си мислех за голямото разнообразие в животинския свят. Животът е навсякъде – под земята, над земята, във въздуха и водата. Мислех си за величието и неудържимите сили, които го пораждат. И разбирам колко много неща не са ми ясни, колко много неща имам още да изучавам.
Вълнообразно
Търсене
