Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2011 08:27 - НЯМА УГОДИЯ
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 751 Коментари: 1 Гласове:
1



НЯМА УГОДИЯ
пети разговор с Ведрина

      Слънцето се показа иззад раздърпаната пелена на сутрешните облаци. В прохладата след дъжда, лъчите му разливат приятна топлина по цялото ми тяло. Отпуснат на пейката пред дома вяло наблюдавам нашествието на светлината по старопланинското било, флиртуването й с най-високите върхове. Под въздействието на топлината, в резултат на оскъдния сън през последните нощи ми се придрямва. Птица някаква прелетява над мене и сянката й ме докосва. А може би това е тайнственото тихо пристигане на Ведрина.
     - Не се отпускай! Ще заспиш и ще пропуснеш да се порадваш на красивото утро – долавям думите й като мисъл.
      - Тази сутрин утрото не ме радва – отвръщам.
      - Защо така?
      - Защото сума ти нощи не мога да поспя като хората.
      - Каква е причината!? Може би любовна мъка!?
    - Нищо подобно. От горещините е. Цяла седмица в спалнята ми нощем е като в пещ.
      - Нямаш ли климатик?
    - Нямам. Беден човек съм за такива екстри. Пускам един вентилатор, разтварям врати и прозорци, но много не помага. Стените, нагрявани от лятното слънце цял ден излъчват силна топлина. Въртя се в леглото изнервен и чак на разсъмване, като позахладней, успявам да дремна за час, два.
      - Разбирам те и ти съчувствам. Но тази нощ поне беше дъждовна и хладна. Не успя ли нощес да се наспиш добре?
     - Не успях. И аз така си помислих: “Тази нощ ще е хладно и ще се наспя добре” – си казах.
      - И какво?
     - Ами пак не се получи. Дали бях спал и един час, че като засвятка, загърмя, заплющя дъжд, сякаш небето се продъни. От гръмотевиците така и не успях повече да мигна. И така до сутринта. Ето ме сега, затова дремя тук и не мога да се радвам на утрото.
      - Съжалявам.
     - Преди два дни едно куче лая цяла нощ – до полуда ме докара, а ден след това един съсед празнува рожден ден и слушах чалга и песните на шумната му компания цяла нощ. С две думи – няма угодия. Ако не едно, друго ще яде съня ми.
      - И какво ще правиш тогава? Иди си на село, да си починеш?
      - Да не мислиш, че там е много по-различно? И там има съседи, които слушат музика, има кучета и крави, които мучат, има петли, и трактори, които от ранни зори започват да пращят.
      - Виждам, че са много нещата, които ти пречат. За да не прибавиш и мене към тях, бързам да се оттегля.
     Докато възразя, вече я нямаше. Тогава изпразних мисълта си от всичко и безрезервно се отдадох на сладка утринна дрямка.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vedrina - !!!
27.07.2011 08:38
Ха, ха, ха...фантазирате добре...!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4298031
Постинги: 6243
Коментари: 1673
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930