Постинг
27.07.2011 08:27 -
НЯМА УГОДИЯ
НЯМА УГОДИЯ
пети разговор с Ведрина
Слънцето се показа иззад раздърпаната пелена на сутрешните облаци. В прохладата след дъжда, лъчите му разливат приятна топлина по цялото ми тяло. Отпуснат на пейката пред дома вяло наблюдавам нашествието на светлината по старопланинското било, флиртуването й с най-високите върхове. Под въздействието на топлината, в резултат на оскъдния сън през последните нощи ми се придрямва. Птица някаква прелетява над мене и сянката й ме докосва. А може би това е тайнственото тихо пристигане на Ведрина.
- Не се отпускай! Ще заспиш и ще пропуснеш да се порадваш на красивото утро – долавям думите й като мисъл.
- Тази сутрин утрото не ме радва – отвръщам.
- Защо така?
- Защото сума ти нощи не мога да поспя като хората.
- Каква е причината!? Може би любовна мъка!?
- Нищо подобно. От горещините е. Цяла седмица в спалнята ми нощем е като в пещ.
- Нямаш ли климатик?
- Нямам. Беден човек съм за такива екстри. Пускам един вентилатор, разтварям врати и прозорци, но много не помага. Стените, нагрявани от лятното слънце цял ден излъчват силна топлина. Въртя се в леглото изнервен и чак на разсъмване, като позахладней, успявам да дремна за час, два.
- Разбирам те и ти съчувствам. Но тази нощ поне беше дъждовна и хладна. Не успя ли нощес да се наспиш добре?
- Не успях. И аз така си помислих: “Тази нощ ще е хладно и ще се наспя добре” – си казах.
- И какво?
- Ами пак не се получи. Дали бях спал и един час, че като засвятка, загърмя, заплющя дъжд, сякаш небето се продъни. От гръмотевиците така и не успях повече да мигна. И така до сутринта. Ето ме сега, затова дремя тук и не мога да се радвам на утрото.
- Съжалявам.
- Преди два дни едно куче лая цяла нощ – до полуда ме докара, а ден след това един съсед празнува рожден ден и слушах чалга и песните на шумната му компания цяла нощ. С две думи – няма угодия. Ако не едно, друго ще яде съня ми.
- И какво ще правиш тогава? Иди си на село, да си починеш?
- Да не мислиш, че там е много по-различно? И там има съседи, които слушат музика, има кучета и крави, които мучат, има петли, и трактори, които от ранни зори започват да пращят.
- Виждам, че са много нещата, които ти пречат. За да не прибавиш и мене към тях, бързам да се оттегля.
Докато възразя, вече я нямаше. Тогава изпразних мисълта си от всичко и безрезервно се отдадох на сладка утринна дрямка.
пети разговор с Ведрина
Слънцето се показа иззад раздърпаната пелена на сутрешните облаци. В прохладата след дъжда, лъчите му разливат приятна топлина по цялото ми тяло. Отпуснат на пейката пред дома вяло наблюдавам нашествието на светлината по старопланинското било, флиртуването й с най-високите върхове. Под въздействието на топлината, в резултат на оскъдния сън през последните нощи ми се придрямва. Птица някаква прелетява над мене и сянката й ме докосва. А може би това е тайнственото тихо пристигане на Ведрина.
- Не се отпускай! Ще заспиш и ще пропуснеш да се порадваш на красивото утро – долавям думите й като мисъл.
- Тази сутрин утрото не ме радва – отвръщам.
- Защо така?
- Защото сума ти нощи не мога да поспя като хората.
- Каква е причината!? Може би любовна мъка!?
- Нищо подобно. От горещините е. Цяла седмица в спалнята ми нощем е като в пещ.
- Нямаш ли климатик?
- Нямам. Беден човек съм за такива екстри. Пускам един вентилатор, разтварям врати и прозорци, но много не помага. Стените, нагрявани от лятното слънце цял ден излъчват силна топлина. Въртя се в леглото изнервен и чак на разсъмване, като позахладней, успявам да дремна за час, два.
- Разбирам те и ти съчувствам. Но тази нощ поне беше дъждовна и хладна. Не успя ли нощес да се наспиш добре?
- Не успях. И аз така си помислих: “Тази нощ ще е хладно и ще се наспя добре” – си казах.
- И какво?
- Ами пак не се получи. Дали бях спал и един час, че като засвятка, загърмя, заплющя дъжд, сякаш небето се продъни. От гръмотевиците така и не успях повече да мигна. И така до сутринта. Ето ме сега, затова дремя тук и не мога да се радвам на утрото.
- Съжалявам.
- Преди два дни едно куче лая цяла нощ – до полуда ме докара, а ден след това един съсед празнува рожден ден и слушах чалга и песните на шумната му компания цяла нощ. С две думи – няма угодия. Ако не едно, друго ще яде съня ми.
- И какво ще правиш тогава? Иди си на село, да си починеш?
- Да не мислиш, че там е много по-различно? И там има съседи, които слушат музика, има кучета и крави, които мучат, има петли, и трактори, които от ранни зори започват да пращят.
- Виждам, че са много нещата, които ти пречат. За да не прибавиш и мене към тях, бързам да се оттегля.
Докато възразя, вече я нямаше. Тогава изпразних мисълта си от всичко и безрезервно се отдадох на сладка утринна дрямка.
Търсене
