Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2010 09:12 - РЕД В ХАОСА - разказ
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 1297 Коментари: 1 Гласове:
2



РЕД В ХАОСА
През широкия прозорец на новия апартамент струеше обил¬ната светлина на пладнешкото слънце. Лъчите му закачливо трепкаха по напрегнатото лице на приведения над масата мъж. Той сдъвка къшея сух хляб и като изгреба с лъжицата млякото от дъното на кофичката, я отмести настрана. Погледът му спря на недовършената керамич¬на преградна решетка в новата кухня на апартамента. Оставаше му само тя. Всичко вътре си беше направил сам: облицовъчните плочки и гип¬совите тавани, и инсталацията, и венецианската мозайка - всичко от игла до конец. Оставаше да подреди днес модулите на преградната стена. И макар да бе извършил прецизно работата си, макар да бе създал уют и красота, нямаше радост в очите му.
Като стана, погледна го отражението му от огледалото. В него прочете:
- И защо ти е всичко това?
- Ами така - отговори -да го има. - Започнал съм го - ще го довърша. Нали толкова мечтаех да го имам. И не заради себе си. Повярвай ми. Исках тя да е доволна, да е щастлива, да се гордее с новия ни дом. Заради дечицата го нап¬равих, да имат удобства, да им е светло и топличко. Помниш, че в старата квартира от влагата все боледуваха.
- Добре се потруди, но тя ще ти вземе всичко това. Децата и жилището ще бъдат присъдени на майката.
- Не ми напомняй. Знам, но ще се боря. Това е несправед¬ливо. Ето, ти си ми свидетел - идвала ли е тук поне един пирон да забие? Не е, нали? Защо мълчиш? Сигурно ще сбърка и входа, ако трябва да дойде. Аз се трепя тук да създам семейно гнездо, а тя през това време нехае и се забавлява. И представи си заради кого ме изоставя - заради един непрокопсаник. Та той не умее нищо - харчи парите си по гуляи, прави подаръци на жени със съмнително поведение, по цяла нощ скита, флиртува с тях и им се наслаждава. Но в нейните очи той е герой, щедър и намира време за живот. А моето не било живот - все работа, все вкъщи, все ангажименти с децата. Ами така е, когато човек е семеен. Не мога като онзи хубостник да сме¬ням всеки месец работата си и да живея ден за ден.
- И все пак, напразно се трудиш. - прекъсна го
отражението.
- Не е така. Никой труд не отива напразно. Та аз започнах с толкова любов и толкова добри надежди да създавам този дом. Вло¬жих тук времето си, душата и сърцето си вложих. Децата ми ще живеят тук, аз и да не живея, те ще живеят. Един ден ще ми бъдат признателни и благодарни. Те и сега виждат и разбират всичко - не са толкова мал¬ки, ученици са вече. Обичат ме. Няма сила, която може да ме изтръгне от сърцата им. Това закони и документи не могат да направят. Аз ще сторя така, че да не съжаляват, че са мои синове. А и на нея ще й дойде умът в главата един ден, но ще бъде късно. Виждам я, че по пътя, по който е тръгнала, далече няма да стигне. Откакто се отде¬лиха от мене има много изморен, измъчен вид, дори гримът не може да го скрие. Ще се боря! Няма я да й дам развод, заради децата няма да й дам развод. Те трябва да имат баща, а освен мене, друг баща не могат да имат.
И тъй като не искаше да продължи този мълчалив и мъчителен разговор, отмести се от огледалото и спря до решетката. Погледна часовника. Имаше още много време до състезанието. Тази вечер му предстоеше последната партия в градското първенство по шахмат. Водеше в класирането. Беше на път да стане и тази година първенец. Прияте¬лите му предварително го поздравяваха за успеха. Оставаше послед¬ната партия. Противник му бе един от тях, когото с лекота побежда¬ваше.
„Ще им покажа, че никакви неуспехи и удари на съдбата не могат да ме сломят. Ще бъда пръв. Искам децата ми да се гордеят с мене" - така си каза, като помисли за предстоящия двубой.
В дни преди състезание избягваше да се занимава с шах и да мисли за това. Достатъчно се подготвяше предварително - четеше литература, разиграваше парти на международни rpocмайстори, иг¬раеше всяка вечер в шах клуба. Преди състезание искаше да мисли за друго, да разведри главата си, да се избистри мисълта му. Така направи и днес - реши да монтира преградната решетка. Отначало искаше да подреди модулите в определен ред, да се получат фигури, но после се отказа, като си помисли, че в живота няма закономерности, че всичко се развива хаотично, че е низ от случайности. Така проти¬чаше и неговият кивот. "В моята решетка ше е както в природата, има и слънце, има и дъжд. Идва лято, но идва и зима, има топло, има и студено, и добро и лошо и всичко това се върти безразборно. Такава ще бъде и моята решетка!" - заключи той.
Модулите заплетоха безразборна плетеница по преградната стена. Никакъв ред, никаква хармония, къде както му попадне така ги слагаше. Но пластиката в отделното парче караше светлината да затрепти по различен начин в отделните съчетания и стената оживяваше. Така се бе увлякъл в подреждането на блокчетата, че ако не бяха ударите на стенния часовник, щеше да закъснее за последната важна партия. Но часовникът го изкара от унеса му. Отиде на мивката, изми се, преоблече се. Преди да излезе погледна със задоволство извършената работа, смигна на отражението си съзаклятнически и каза:
- Ще се върна победител. Приготвил съм
шампанско - ще се чукнем.
На улицата го посрещна привечерния шум на града. Забързани минувачи с препълнени пазарски чанти, забързани автомобили. Бляскаво подредените витрини на магазините съблазняващо искряха в очите му, но срещаха в тях равнодушие. Той мислеше вече за състезанието, концентрираше се.
- Къде си се забързал така, колега? – cепна го нежен женски глас.
- А, здравей, Ани. Прощавай, не те видях! –
сиря се Иван.
Ани отдавна показваше желание да се сближат. Учителка в неговото училище, тя притежаваше неотразим чар – беше млада, нежна и ху¬бава. Защо съпругът й беше предпочел друга, вместо нея, всички се чу¬деха и не можеха да си обяснят. Откакто той влезе в развод, Ани засили интереса си към него - привличаше я с трудолюбието и скромността си.
- Имам решителен мач тази вечер в шахматния клуб. Надявам се да стана първенец.
- О, много се радвам! Желая ти успех! Защо не ми се оба¬диш тогава вкъщи след победата? Нека да я отпразнуваме заедно! - и като виждаше, че бърза, за да не го задържа, подаде ръка за довиждане.
Иван я пое малко смутено, объркан от
предложението й.
- Добре! Ще дойда! - обеща той и тръгна.
Пред клуба го очакваше противникът му. Като го видя да идва, той запристъпва нерешително от крак на крак. Познаваха се от години. Толкова години играеха шах, а на приятеля му все не му върве¬ше в играта, макар че се трудеше яко над дъската. Иван разбра, че се кани да му каже нещо важно.
- Какво има? - попита го като спря до него. Усети, че противникът му предварително е победен - четеше страх в очите му.
- Знаеш ли, Ванка, неудобно ми е да ти кажа... Ти с побе¬дата си над мене ще станеш отново пръв. Вече си бил няколко пъти. Не би ли се отказал и да ми дадеш една точка? Тази година ми трябва тази точка, за да стана кандидат майстор на спорта! Нали знаеш откога мечтая за това? И все не мога да го постигна. В името на дългогодишното ни приятелство те моля, дай ми тази ценна точка!
Иван мълчеше. Помръкна настроението, с което отиваше на състезание. „Как да ти я дам тази точка? Та нали и за мене тя е толкова важна. Нали чрез победата си искам да докажа на другите и на себе си, че съм силен, че нищо не може да ме сломи. Нали искам децата ми да се гордеят с мене. А ти ме молиш за тази точка. Защо отвсякъде такива изпитания? Какви нерви и каква воля трябва да имам, за да издържа?"
- Недостойно е това, което желаеш от мене! изненадвам се, че го чувам от твоите уста! - отвърна. - За победата трябва да се воюва, приятелю, тя даром не идва. Ще те радва ли подарена победа?
Противникът наведе глава смутен. Призоваха участниците в първенството да заемат местата си.
Подадоха си ръцете. Натиснаха часовниците. Само няколко от почитателите на Иван останаха да следят партията му - другите я смятаха за безинтересна, за предварително ясна в крайния резултат и следяха партиите на другите дъски, където борбата щеше да бъде по-напрегната и не се знаеше кой ще победи.
Иван водеше играта както иска. Ето, достатъчно е са пре¬мести белополия офицер на С5, за да стане той в много добра позиция, но той се колебае. Часовникът брои минутите неуловимо. „Толкова пъти ми е помагал. Как да му откажа? Ще съжалявам, ако не му дам точката. Ще съжалявам и ако я дам. Победата ми е нужна за кураж. Ще започнат да говорят в клуба, ако загубя, че е заради неприятностите, които имам в семейството."
Часовникът брои секундите, брои минутите. Иван мисли. Офицерът остава на мястото си. Мести коня. „Край, това е слаб ход. Сега играта ще се обърне, той ще спечели позиция."
Но приятелят греши. Не намира верния ход. Играта се услож¬нява. Времето тече. Много от партиите привършват. Привършват всичките. Остава само тяхната. Погледите са приковани в играта на победителя, който ако загуби, нямаше да бъде вече победител.
Позната позиция. Вариант от партията на Карпов срещу Каспаров. Поредният ход на Иван щеше да реши изхода на двубоя. Той знаеше победния ход на Каспаров, но не го изиграваше. Всички се чудеха защо се бави. В него се водеше борба. Трептят черно-белите квадрати в очите му и премрежват погледа. „Край. Всичко е решено. Побеждавай, приятелю. Нали толкова ме моли за победа. Подарявам ти я, но дори и подарена, пак ще трябва да я извоюваш. Ще играя царя на Н7, ако си следил най-новите партии, които от няколко дни разиграваме тук в клуба ще победиш, ако ли не - съжа¬лявам. Даром в кошарата няма да ти вкарам нищо - давам ти добра въз¬можност. Хайде да те видя, приятелю! - и премести царя с тази мисъл. В залата настъпи оживление, шум. Всички останаха изненадани от този ход, разочаровани.
Приятелят знаеше верния ход. Победи. Иван подаде ръка на новия кандидат майстор на спорта.
След церемонията по награждаването на победителя, беше така объркан, че си забрави чантата в клуба. Върна се да я вземе.
- Аз го помолих да ми даде партията като на приятел, а той отказа високомерно - говореше новият кандидат майстор на неколцина любители на шахмата. - Мисли се за бог. А ето, че успях да го победя, без да се възползвам от милостинята му. Заслужих си титлата - биеше се гордо в гърдите той.
Иван се усмихна иронично. Стана му болно от това, което чуваше. „Преди срещата ти зададох въпрос дали ще те зарадва такава победа. Да, ето го отговора сега, защото тогава не ми отговори. Ще те зарадва. Важното за тебе не е да бъдеш добър шахматист, а да вземеш титла на добър шахматист. Не, аз няма да ти казвам как си победил, няма да се унижавам. Това все някой ще ти го каже - то бе така очебийно - и като намести чантата си на рамото се накани да излезе от клуба. Нечия ръка го хвана за рамото. Обърна се. Беше на първенеца на града по шахмат.
- Вземи тези цветя, Ванка - пъхна букета си в ръцете му той, като го гледаше засмян. - Ти си пръв! Защо даде точка на онзи самохвалко? Чу ли какво разказва сега?
- Не, той победи - никаква точка не съм му дал - опита се да възрази Иван.
- Хайде, стига! Мене не можеш излъга. Нали снощи разиг¬рахме същата позиция и ме победи колкото пъти пожела, какъвто и вариант да ти предложех.
Иван замълча.
- Радвам се, че имам приятел като тебе. Сега играеш добре, като никога преди.
С цветя в ръцете, Иван закрачи по утихналата улица. Не можеше да определи дали имаше настроение или не. Докато крачеше бавно по заспиващата улица и слушаше гласа на стъпките си, си припомни за поканата на Ани.
Спря смутен пред вратата и натисна звънеца. Тя се отвори и в рамката й застана красивата млада жена. Като го видя на вра¬тата с цветя, тя засия:
- Ето го моят победител! Влизай! Вече си мислех, че няма да дойдеш! Ела, шампионе!
Той не помръдваше. Не каза нищо. Подаде й мълчаливо цве¬тята. Тя ги пое смутена и като го гледаше открито в очите, попита с горчивина:
- Няма ли да влезеш? Детето спи, няма да ни пречи. Нали обеща, че ще отпразнуваме победата?
- Няма победа, мила. Загубих партията. Тръгвам си. А ти бъди все така красива и добра - обърна се след тези думи и заслиза бавно по стълбите.
Тя го проследи докато се загуби от погледа й и разочарована се прибра.
Като влезе в новия апартамент, Иван напълни чашата си с приготвеното за победата шампанско. Застана пред огледалото, вдигна пълната чаша пред гърдите си, чукна се с ухиленото си отражение и каза:
- Наздраве, вицешампионе!
После погледна недовършената решетка и прецени: „Ще тряб¬ва да наредя някаква фигура в този хаос. Нека да не цари в нея само безпорядък. В света има и ден има и нощ, но следват в определен интервал. Има зима, има и лято, но и те вървят едно след друго в определен ред. Има зло, но има и добро. И ако сега е дошло злото, ще дойде реда и на доброто - заключи философски той. - И в космоса има ред сред хаоса - така ще бъде и в моята преградна решетка, навярно ще е така и в живота ми.
Замая се главата му от виното - легна и заспа, така както си беше с дрехите.



Тагове:   разказ,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kass - hadjito
13.04.2010 14:57
много хубаво и мъдро, благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4303937
Постинги: 6249
Коментари: 1673
Гласове: 3694
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930