Постинг
27.05.2022 13:14 -
Климат
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 7513 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2022 14:30
Прочетен: 7513 Коментари: 6 Гласове:
19
Последна промяна: 27.05.2022 14:30
Когато целият ти свят
с вини и болки се задъни,
защото сял си розов цвят,
а никнат само голи тръни...
И питаш се - къде сгреших?
Виновно ли е мойто семе?
Или съм само тъжен щрих
в рисунката на болно време?
И друг въпрос расте пред теб -
с тревогата си по-голяма -
какво ще бъде занапред,
когато вече тук те няма?
Разбирам те, но моля, спри
с тревогите, с вините... Стига!
Не рози, тръни са добри
за бъдещия сушав климат.
с вини и болки се задъни,
защото сял си розов цвят,
а никнат само голи тръни...
И питаш се - къде сгреших?
Виновно ли е мойто семе?
Или съм само тъжен щрих
в рисунката на болно време?
И друг въпрос расте пред теб -
с тревогата си по-голяма -
какво ще бъде занапред,
когато вече тук те няма?
Разбирам те, но моля, спри
с тревогите, с вините... Стига!
Не рози, тръни са добри
за бъдещия сушав климат.
О, да, децата ни се адаптират по-добре от нас - може би като тръни и бодли ще им бъде по-лесно да оцелеят. Понякога боли - и от равносметката, и от все по-осезаемото отсъствие на зеленото, пасторалното, цветното от живота ни, но това е бъдещето- въпрос на климат и на оцеляване в него.
Хареса ми имплицитния вътрешен диалог - засилва драматизма. Поздравления, Ваня!
цитирайХареса ми имплицитния вътрешен диалог - засилва драматизма. Поздравления, Ваня!
donchevav написа:
О, да, децата ни се адаптират по-добре от нас - може би като тръни и бодли ще им бъде по-лесно да оцелеят. Понякога боли - и от равносметката, и от все по-осезаемото отсъствие на зеленото, пасторалното, цветното от живота ни, но това е бъдещето- въпрос на климат и на оцеляване в него.
Хареса ми имплицитния вътрешен диалог - засилва драматизма. Поздравления, Ваня!
Хареса ми имплицитния вътрешен диалог - засилва драматизма. Поздравления, Ваня!
Правилно казват, че успяват не най-умните, най-способните или най-талантливите, а най-адптивните.
Тъжно е, да. Иска ми се да напиша нещо ведро и оптимистично, но не мога. Дано пак да мога след време.
Създадени са от Бога.
И розов цвят сме и тръни в едно.
Съжалявам, че аз не показвам тръните. Просто свивам, прибирам розовите листенца, бодлите сами падат.
Така се оголвам и ставам уязвима, но не мога по друг начин.
Пожелавам ти да ползваш тръните, бодлите по предназначение. Запази уханието на розов цвят.
Доброто е по-силно!
цитирайИ розов цвят сме и тръни в едно.
Съжалявам, че аз не показвам тръните. Просто свивам, прибирам розовите листенца, бодлите сами падат.
Така се оголвам и ставам уязвима, но не мога по друг начин.
Пожелавам ти да ползваш тръните, бодлите по предназначение. Запази уханието на розов цвят.
Доброто е по-силно!
katan написа:
Създадени са от Бога.
И розов цвят сме и тръни в едно.
Съжалявам, че аз не показвам тръните. Просто свивам, прибирам розовите листенца, бодлите сами падат.
Така се оголвам и ставам уязвима, но не мога по друг начин.
Пожелавам ти да ползваш тръните, бодлите по предназначение. Запази уханието на розов цвят.
Доброто е по-силно!
И розов цвят сме и тръни в едно.
Съжалявам, че аз не показвам тръните. Просто свивам, прибирам розовите листенца, бодлите сами падат.
Така се оголвам и ставам уязвима, но не мога по друг начин.
Пожелавам ти да ползваш тръните, бодлите по предназначение. Запази уханието на розов цвят.
Доброто е по-силно!
Светът се променя. Той не е онят свят, който е формирал нас като хората, които сме. Наркотици, хазарт, живот наготово и на гърба на родителите, мързел, нечетене на качествена литература, егоизъм - това е само част от реалността днес.
Доброто е по-силно? Дано, дано!
Умно написано,философски подковано и заредено с оптимизъм- така трябва разбира се!
цитирайshtaparov написа:
Умно написано,философски подковано и заредено с оптимизъм- така трябва разбира се!
Опасен си.