ЗА ДА ЗАСПИШ

Минутите – препускащи коне
на времето в безкрайната гора,
къде ме носят?
Оттатък истината ли
или към същността на същината?
От слънцето й заслепен,
за да заспиш,
покрий очите с най-плътната заблуда,
че и от теб в живота нещичко зависи.