spodeleni migove :: В УТРОТО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.09.2014 10:12 - В УТРОТО

Автор: hadjito Категория: Поезия

Прочетен: 452 Коментари: 0 Гласове:

В УТРОТО

Пропя на утрото петелът герест –
червеният му гребен се показа над гората.
И велосипедистът-слънце запъхтян
педалите натисна с нови сили
по синия си дълъг път.
От покривите слънцето подскочи
и разлюля под себе си с дъха си
короните на старите тополи.
От клоните им птица излетя,
за да догони сякаш мисълта ми.
Обляна в слънчева позлата.
трепти земята в песен и звънтеж.
Там някой пее под тополите,
той пее песен стара
за новата любов.
Какво като е малко стар за тази песен,
какво като косата му белее –
все още младо е сърцето,
все още и очите му се смеят.
Да, някой ден ще секне песента му,
преминала през него като в сън
и като звук от нея зажадняла
ще излети душата му в небето.
Но не сега. Сега е час за песен…
Един врабец се къпе в синевата
и звуците на песента кълве.
Под купола небесен
животът сребърно въже опъва –
въжеиграчът-слънце
на раменете си съдбата ми изправил
по него пак педалите върти и балансира –
от нищото към нищото се носи.