В ДИВ ГАЛОП

В див галоп преминават на дните конете
през широкия друм на живота,
преминават през мен, покрай мен,
с побелели от пот гърбове.
Накъде ли натирва ги лятото
в тази жега от прах побеляла,
сякаш могат да стигнат с препускане
до заветния край на света –
сякаш там ще намерят спасение
на върха му висок и горещ.
През ливадата тичам, крещя им,
да ги спра искам аз,
да ти върна назад,
но не мога…
До копата сено спряло лятото,
слънце размахало,
вятър от пояс разпасало,
ги подплашва отново
със силно и остро изсвирване.
Кой ще може сега да ги спре?...

http://www.youtube.com/watch?v=6U95ESSYheM&feature=related
"През ливадата тичам, крещя им,
да ги спра искам аз,
да ги върна назад,
но не мога…"