ФРАГМЕНТИ 23

1.
Недостижимо е небето,
като копнежа на човека
да бъде съвършен.

2.
Там в голите клони
е кацнала златната лакома птица на слънцето.
Тя от рано кълве настървено зрънцата на мрака,
утаеното щастие на здрачината следнощтна
от дълбоката шепа на долината.

3.
Валят снежинките изметени от върховете голи
на старите проскубани от времето тополи.
И виждам аз
как зимата покрива всичко с бялата си и студена воля.

4.
Когато изживея тялото ти и поезията си,
какво ще ми остане?...

5.
Лъжливи бели пеперуди
се сипят от безкрая зимно-сънен –
те знаят, че за цветята на мечтите зима няма.

6.
Небе е любовта.
И тялото ти е небе,
и с най-красивия и дързък полет
не се изчерпва то.

7.
Ако в сърцето не остане
поне една следа от пламнала любов,
живяло ли ще е живота на сърце?

8.
Дъждът не е капризен като мен –
той в мрак и светлина си пее
и чувам сребърният му изящен глас
как весело се носи в тишината.

Всички са докосващи - като изживяни..., но в №4 забравяте още нещо - "ЖИВЕЯ СРЕД КАРТИНИТЕ СИ"
.........................................
"Да можех вместо тях да окача
по целите стени
усмивките красиви
на всичките жени,
в които съм се влюбвал."