НОЩТА Е…

Сега е февруари. Сняг.
Навред е бяло, а нощта е черна пак.
Нощта е циганка,
облегната на рамото на тишината.
Загърнала премръзнало лице
със звезден шал,
не вижда нищо в тъмнината
и само слуша шепота на Космоса потаен.
Нощта е циганка
изричаща загадъчните заклинания
от времето на преселението на народите.
Нощта е грак на гладен гарван.
Но няма как звездите хлябове да станат,
коне да станат старите дървета,
Луната лунен огън да запали
и топлина шушулките да размрази.
Нощта е цветен блян заплетен
в косата черна върху раменете,
нощта е танц безпаметен в снега
краката си премръзнали да стопли.
Нощта е сън, мечтание за лято –
развята конска грива
от вятъра попътен.
Нощта е черното огромно куче
подтичващо след бързата каруца на деня
с език изплезен,
нощта е лай протяжен,
а вятърът свистене на камшик.
Нощта – затворената радост на децата.
Нощта е циганката черна,
отворила дланта на моята съдба,
в която линиите на живота разгадава.

5. 2. 2012 г. - Троян

Много прецизно премерено...описахте една внушителна парабола на нощта...!!!
"Сега е февруари. Сняг.
Навред е бяло, а нощта е черна пак."
............................................
Като това
"Студено е.
Астматични, камините
изсвирват до плач заскрежения спазъм."