Постинг
29.12.2011 09:12 -
НА ЗИМАТА В ШЕЙНАТА БЯЛА
НА ЗИМАТА В ШЕЙНАТА БЯЛА
Пътувам аз на зимата в шейната бяла.
През преспите на мисълта пътувам.
Към себе си или към теб, незнам?
В спокойствие и тишина дълбока
през бялата апатия се нося
през сънната забрава на пейзажа
за празника на цветовете.
Проскърцват плазовете на шейната
по меката пъртина на декември
и под кожуха на доволството
пробягва тръпката забравена на лятото.
Високо някъде в небето,
обвито в облачни воали,
към мене слънцето с насмешка
изпраща меката си светлина.
Кристалът на деня огромен
с очи на влюбена жена
прониква през очите ми в душата
и търси в нея топлина.
А тя за теб е скътана в сърцето.
Разплита вятърът суетно
коси от палави снежинки
с привичния за тебе жест.
Пътувам аз на зимата в шейната бяла
към свят несъществуващ в неживян живот,
дали към себе си или към тебе?...
Ще стигна май,
където ме отвее вятърът…
Пътувам аз на зимата в шейната бяла.
През преспите на мисълта пътувам.
Към себе си или към теб, незнам?
В спокойствие и тишина дълбока
през бялата апатия се нося
през сънната забрава на пейзажа
за празника на цветовете.
Проскърцват плазовете на шейната
по меката пъртина на декември
и под кожуха на доволството
пробягва тръпката забравена на лятото.
Високо някъде в небето,
обвито в облачни воали,
към мене слънцето с насмешка
изпраща меката си светлина.
Кристалът на деня огромен
с очи на влюбена жена
прониква през очите ми в душата
и търси в нея топлина.
А тя за теб е скътана в сърцето.
Разплита вятърът суетно
коси от палави снежинки
с привичния за тебе жест.
Пътувам аз на зимата в шейната бяла
към свят несъществуващ в неживян живот,
дали към себе си или към тебе?...
Ще стигна май,
където ме отвее вятърът…
Търсене