ДА БЪДЕ
В измислената планина на красотата,
създадена от нашата любов,
да бъдем двата най-високи върха,
два цвята разцъфтели
под пеещото слънце на живота.
Да бъдем два вековни бука
преплели клоните
във влюбена прегръдка –
прегърнали една съдба
минаваща през времето космично.
Да бъдем два пенливи ручея,
които вливат своите води искрящи
в скокливия поток на щастието.
И нека нашата любов
с гласа му неуморно да бълбука.
А бъднината с мисъл още недокосвана,
създадена от нас, за нас,
с дъха на вечността да ни обгръща,
сърцата ни да радва безконечно,
в зениците ни вечно да е жива.
Да бъде любовта безкрайна,
като небето над атлазената планина –
да бъде образ и подобие
на божията истина,
любов и мъдрост!

Благодаря ти!

"А бъднината с мисъл още недокосвана,
създадена от нас, за нас,
с дъха на вечността да ни обгръща,
сърцата ни да радва безконечно,
в зениците ни вечно да е жива."