Постинг
16.05.2011 08:27 -
ДОКАТО СЪМ
ДОКАТО СЪМ
На пръски дъжд
небето ще ме разпилее,
ще ме разсее вятърът
на шепоти несподелени.
От сянка в полъх хладен
ще се превърна
и в топлина
от чувство споделено.
Къде остана лятото
от дните ми щастливи?
Преливат часовете ми
с една неопределеност,
в която водопадът на тъгата
пада от високо
и в бездната на миналото време
водите му неистово гърмят,
тресат земята
и пръски огорчение
околовръст летят.
В гърдите
ядката на мъката узря
и на посоките си
краищата аз изпуснах.
Това,
че ще ме няма цяла вечност,
ме кара да живея истински
и да се радвам,
докато съм.
На пръски дъжд
небето ще ме разпилее,
ще ме разсее вятърът
на шепоти несподелени.
От сянка в полъх хладен
ще се превърна
и в топлина
от чувство споделено.
Къде остана лятото
от дните ми щастливи?
Преливат часовете ми
с една неопределеност,
в която водопадът на тъгата
пада от високо
и в бездната на миналото време
водите му неистово гърмят,
тресат земята
и пръски огорчение
околовръст летят.
В гърдите
ядката на мъката узря
и на посоките си
краищата аз изпуснах.
Това,
че ще ме няма цяла вечност,
ме кара да живея истински
и да се радвам,
докато съм.
Няма коментари
Търсене
