РАЗТВАРЯМ СЕ

 

1.

 

Под погледа ти лъчезарен

прониквам надълбоко в себе си.

Разтварям се, потъвам,

за да открия в дълбините на душата си

красивите неща,

които мога да раздам на другиго.

 

2.

 

Гласът ти

с гласа на ручея игрив бълбука –

като божествена мелодия

край мен звучи.

Запълва хрониката на деня

с щастливи часове

на радост и любов,

в извезаната

със злато светлина на лятото.

 

 

3.

 

Остана моята напитка неизпита.

Остана хлябът ми недоизяден.

Гладен, недоядох

и жаден недопих –

без тебе всичко губи вкус.

 

Благодаря, за мен е също такова усещане.
Отдавна е ясно , че 2 е повече от 1.
Затова съм поискала кой да ме води
доверие съм дала,а и сърцето ми е
в неговите ръце.Съдбата ми е негова.
Затова е важен човекът до когото стоим.
Дала съм му пълна свобода да избира и да води.
Ценя го и спазвам неговите стъпки в снега.

Нека пътят ви бъде дълъг, изпълнен с много радост и ви отведе там, където е вечно блаженство!

Прекрасен стих, много е и тъжен, задушава се от нежност...наситен със скрити вопли - вътрешно емоционални, дори красиви, макар и недоизказани...!!!