РЕКАТА

Там долу, в низината,

върбите са прегърнали реката –

сега тя  влачи мудно

притихналите си води.

Реката днес е мълчалива

и не споделя нищо с бреговете –

единствено на рибите

разкрива своите безбройни тайни,

защото знаят да мълчат.

Реката,

понякога е мой приятел –

понякога

с надменност ме поглежда.

Реката вечно е в движение –

край мене неизменно си тече,

но не изтича тя –

край нея аз изтичам.