ЛИКУВА СВЕТЛИНАТА

1.

Докосна слънцето с лъчи безкрая

и цял го позлати.

Все още ласката му мека е,

все още сдържа буйната си страст,

с която скоро всичко ще прегърне.

Полъхва свежест

от падналата сянка от върха.

Ликува светлината,

извайва всяка форма и пресътворява

величието на пейзажа.

А от напеченото било сякаш

се раждат облаците -

с тях кулите на Ботев връх

играта си подхващат

в обляната от светлина реалност.

А в дъното на хоризонта -

далечен и дълбок,

все още слънцето открива нецелунати места.

Небето става по-високо и по-синьо.

И уж по-близко съм до него,

а то тук става още по-недостижимо

и извисява моята душа.

Следя с премрежен поглед слънчевия път

и преживявам всяка стъпчица на светлината,

следя поезията твърда на скалите.

И аз прашинка светлина от светлината тук се чувствам -

една променлива частица от пейзажа.

2.

Над „Станчов пологар”

прозвънва въздухът от чистота.

От бистрата прозрачност на пространството

затворено от зиналите бездни под скалите

извира вечността.

Дори орлите тук уплашено се дръпват

от сянката на бездънна под крилете си.

И само боровете смели,

окъпани от светлина,

изправени в самия ръб на твърдата скала

спокойно се оглеждат

на времето в разтеглената крачка,

в съня на вековете утаени тук,

под сянката гранитна на скалите.