БЛАГАТА НА ЧОВЕКА
Двама съселяни са седнали на сладка раздумка на пейката под стария орех и разговарят за живота.
-    Обаждат ли се твоите американци? - пита единият.
Този на който синът е заминал със зелена карта в САЩ, заедно със семейството си, отговаря:
-    Обаждат се. Завчера разговаряхме по телефона.
-    Е, какво казват, как е там животът? Цяла година са там, печелят ли добре? Доволни ли са?
-    За печалба - печелят. Имат всичко. И пари пестят, пращат и на мене. Но от живота, не са много доволни.
-    Е, то не може всичко да му е на таман на човека. Все нещо ще му липсва. Какво ги притеснява, щом печелят - нали отидоха там за пари?
-    Работата не е само в парите. Мъчно им е за България. Нямат си никого в чуждата страна. Природата не им харесва. Други навици и обичаи имат хората в Америка. Всичко е различно.
- Така е, приятелю. Любовта към родината и родния край, носталгията, това не са празни думи.
-    Докато не отиде човек някъде далече, не може да го почувства - отвръща бащата. - Сред чужди никога не е добре.
Двамата замълчават, загледани в синеещото се било на Балкана. Ветрец прошумолява в клоните на ореха. Бащата продължава разговора:
-    Ами върнете се, като не ви харесва там - им казвам. - Тук имате всичко. Какво ви липсва?
-    Добре си им казал. Бог е дал всичко на човека. Най-големите блага са вътре в него и не е нужно да ходи някъде, за да ги търси. Мене ако питаш, не си ли щастлив тук, където си се родил, не се ли радваш на това, което имаш, колкото и малко да е то, където и да отидеш - все няма да си щастлив.
-    И аз така мисля - съгласява се другият. - Но иди им докажи на младите. Докато не го изпитат на гърба си, няма да повярват. Всичко идва с времето си.
От върха на ореха, откъснати от вятъра, капнаха няколко пожълтели листа. Разбрали истината за живота, след дългия си път и те отново се завръщаха, там откъдето някога бяха тръгнали.