СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 15 

      Пием сутрешното си кафе с мой приятел. На съседната маса до нас разговарят момче и момиче. И понеже са толкова близко до нас, чувам момичето да казва с болка в гласа:
      – Не очаквах от тебе това. Ти ме излъга.
      – Защото излъгаха и мен – опита се да се оправдае момчето.
След тези техни реплики атмосферата се нажежи, скараха се и бързо излязоха навън, за да си изясняват нещата.
Думите им предизвикаха отзвук в мен и аз се умълчах.
      – За какво се замисли? – попита приятелят ми.
      – За току що чутото. Замислих се за лъжата.
      – Че какво има толкова да му мислиш? Налага се всички да лъжем понякога.
      – Замислих се за това, че не си даваме сметка, когато лъжем, колко много си усложняваме живота.
      – Не си прав. Понякога го опростяваме с една лъжа, стига тя да хване ред – смее се приятелят ми.
      – Прав съм. Защото после, за да поддържаме първата лъжа, се налага да лъжем още не се знае колко пъти. По този начин попадаме в плен на лъжата.
      – Вярно. А животът в лъжи не е живот. Такъв живот на никого не се нрави – съгласява се с мене той.
      Допиваме кафетата и ставаме, за да не закъснеем за работа и да се наложи да измисляме някоя опашата лъжа за закъснението си пред началника.

Почти в телеграфен стил е изречена една вечна истина за лъжата. :) (Дали може да има лъжа за истината? Това вече в рамките на шегата и играта на думи.)

Може. И то не една.