УХАНИЯ

С ранния влак утрото нагази в часовете на деня. То пристигна с тропота на колелата и звънтежа на стоманените релси. Самотно и провлечено отекна надалече пискливата локомотивна свирка и събуди в мен далечен спомен. Баща ми се връщаше от нощна смяна с бял като утрото топъл хляб в ръцете. Вместо умора, небръснатото му лице излъчваше ведрост, озарено от несдържана усмивка, породена може би от радостта на завръщането, от свършването на уморителния труд през нощта или от моето посрещане. С много нежност и любов ме погали той тогава по разрошената коса с напуканите си от работа ръце. И странно беше, че тези ръце не миришеха на машинно масло, а на топъл вкусен хляб. Докато се притисках в него ме упойваше ароматът на хляб, миришеше на фурната намираща се недалече от дома. И този аромат се смесваше с този на варящия се липов чай, на приготвената от мама закуска, на цъфналия под прозореца люляк. Стори ми се, че локомотивната свирка ухаеше на май, на свежест, на пролет.
Още усещам тези аромати. С годините те не само че не бяха избледнели, ами се бяха обогатили и подсилили с аромата на безгрижното ми и така далечно детство.