Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2014 09:37 - ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 20
Автор: hadjito Категория: Изкуство   
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
0



ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 20

     Този път гарванът беше останал много доволен от себе си. Беше намислил как да си отмъсти на лисицата и това го изпълваше с радост и гордост от самия себе си. Може би затова денят му се струваше толкова прекрасен. Нямаше търпение да види как лисицата се промъква под стария орех. И когато това станеше, щеше да настъпи неговия час.
В човката си държеше пазарска торбичка торбичка, небрежно захвърлена в тревата. Най напред той се ядоса, че някой така безотговорно замърсяваше родната му гора. Взе я с намерение да я хвърли там където трябва, но после се сети нещо и се отказа. Хрумна му да я използва, вместо да я изхвърля. Сега стоеше на клона с нея и в торбичката се поклащаше нещо, което доста понатежаваше и едва го държеше. Слава богу, лисицата не го остави дълго да се мъчи. Скоро лъскавата й рижа козина проблесна по излъсканата от ходене горска пътека. Преструваше се тя, че изобщо не я интересува, дали гарванът е на клона или не, но той долови скритите погледи, които хитрушата хвърляше към него. А Кума Лиса едва сдържаше възторга си, като виждаше обемистата плячка да виси от клюна му.
      Щом стигна под дървото, лисицата занарежда:
      – Господи, такъв изкусен ловец не съм виждала в цялата гора! Не, няма друг като тебе. Какво си намерил днес, несравними гарване?
      „Мисли си пак лесно да ме надхитри, но няма да стане – каза си птицата. – Този път няма да стане. Този път аз ще ти гледам сеира!“
      Преди да проговори обаче, гарванът стисна с нокти торбичката върху клона и тогава отвърна:
      -– Някой си е забравил на една пейка в градинката торбичката с наденицата, която е купил от магазина и аз я намерих.
      – Ау! Какъв късмет! – каза Лисана и се облиза, а си помисли като видя какво направи. „Захитрял е. Не се лъже лесно.“
         – Късмет, ама не мога да я извадя. Откога чакам да видя дали ще наминеш и днес насам, та да ми помогнеш. Има и за двама ни.
       – Че как няма да ти помогна. Ти си ми като брат. Пусни торбичката и ела да си я поделим – каза лисицата гласно, а на ум си рече: „Все пак, глупавият си остава глупав! Това дори е върха на глупостта му. Пусни наденицата ти при мен, пък после има да чакаш да ти дам.“
        – Дръж тогава. Пускам я.
    Лисицата отвори уста и зачака със затворени очи, предвкусвайки сладостта на прясната наденица.
       В следващия миг се чу острият й писък. После гарванът я видя панически да бяга към гората.
      Като взе торбичката от тревата той си спомни, че не далече от нея бе видял един таралеж. Сети се, че може да го сложи в торбата и да го пусне на лисичата муцуна, вместо месото което тя щеше да очаква да глътне. Точно това направи и както мислеше, така и стана. Сега проследи лисичия бяг до гората със радостни сълзи на очите. Така от сърце не беше се смял от много време насам.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 4315291
Постинги: 6259
Коментари: 1680
Гласове: 3695
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930