Постинг
31.08.2014 09:37 -
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 20
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ – 20
Този път гарванът беше останал много доволен от себе си. Беше намислил как да си отмъсти на лисицата и това го изпълваше с радост и гордост от самия себе си. Може би затова денят му се струваше толкова прекрасен. Нямаше търпение да види как лисицата се промъква под стария орех. И когато това станеше, щеше да настъпи неговия час.
В човката си държеше пазарска торбичка торбичка, небрежно захвърлена в тревата. Най напред той се ядоса, че някой така безотговорно замърсяваше родната му гора. Взе я с намерение да я хвърли там където трябва, но после се сети нещо и се отказа. Хрумна му да я използва, вместо да я изхвърля. Сега стоеше на клона с нея и в торбичката се поклащаше нещо, което доста понатежаваше и едва го държеше. Слава богу, лисицата не го остави дълго да се мъчи. Скоро лъскавата й рижа козина проблесна по излъсканата от ходене горска пътека. Преструваше се тя, че изобщо не я интересува, дали гарванът е на клона или не, но той долови скритите погледи, които хитрушата хвърляше към него. А Кума Лиса едва сдържаше възторга си, като виждаше обемистата плячка да виси от клюна му.
Щом стигна под дървото, лисицата занарежда:
– Господи, такъв изкусен ловец не съм виждала в цялата гора! Не, няма друг като тебе. Какво си намерил днес, несравними гарване?
„Мисли си пак лесно да ме надхитри, но няма да стане – каза си птицата. – Този път няма да стане. Този път аз ще ти гледам сеира!“
Преди да проговори обаче, гарванът стисна с нокти торбичката върху клона и тогава отвърна:
-– Някой си е забравил на една пейка в градинката торбичката с наденицата, която е купил от магазина и аз я намерих.
– Ау! Какъв късмет! – каза Лисана и се облиза, а си помисли като видя какво направи. „Захитрял е. Не се лъже лесно.“
– Късмет, ама не мога да я извадя. Откога чакам да видя дали ще наминеш и днес насам, та да ми помогнеш. Има и за двама ни.
– Че как няма да ти помогна. Ти си ми като брат. Пусни торбичката и ела да си я поделим – каза лисицата гласно, а на ум си рече: „Все пак, глупавият си остава глупав! Това дори е върха на глупостта му. Пусни наденицата ти при мен, пък после има да чакаш да ти дам.“
– Дръж тогава. Пускам я.
Лисицата отвори уста и зачака със затворени очи, предвкусвайки сладостта на прясната наденица.
В следващия миг се чу острият й писък. После гарванът я видя панически да бяга към гората.
Като взе торбичката от тревата той си спомни, че не далече от нея бе видял един таралеж. Сети се, че може да го сложи в торбата и да го пусне на лисичата муцуна, вместо месото което тя щеше да очаква да глътне. Точно това направи и както мислеше, така и стана. Сега проследи лисичия бяг до гората със радостни сълзи на очите. Така от сърце не беше се смял от много време насам.
Този път гарванът беше останал много доволен от себе си. Беше намислил как да си отмъсти на лисицата и това го изпълваше с радост и гордост от самия себе си. Може би затова денят му се струваше толкова прекрасен. Нямаше търпение да види как лисицата се промъква под стария орех. И когато това станеше, щеше да настъпи неговия час.
В човката си държеше пазарска торбичка торбичка, небрежно захвърлена в тревата. Най напред той се ядоса, че някой така безотговорно замърсяваше родната му гора. Взе я с намерение да я хвърли там където трябва, но после се сети нещо и се отказа. Хрумна му да я използва, вместо да я изхвърля. Сега стоеше на клона с нея и в торбичката се поклащаше нещо, което доста понатежаваше и едва го държеше. Слава богу, лисицата не го остави дълго да се мъчи. Скоро лъскавата й рижа козина проблесна по излъсканата от ходене горска пътека. Преструваше се тя, че изобщо не я интересува, дали гарванът е на клона или не, но той долови скритите погледи, които хитрушата хвърляше към него. А Кума Лиса едва сдържаше възторга си, като виждаше обемистата плячка да виси от клюна му.
Щом стигна под дървото, лисицата занарежда:
– Господи, такъв изкусен ловец не съм виждала в цялата гора! Не, няма друг като тебе. Какво си намерил днес, несравними гарване?
„Мисли си пак лесно да ме надхитри, но няма да стане – каза си птицата. – Този път няма да стане. Този път аз ще ти гледам сеира!“
Преди да проговори обаче, гарванът стисна с нокти торбичката върху клона и тогава отвърна:
-– Някой си е забравил на една пейка в градинката торбичката с наденицата, която е купил от магазина и аз я намерих.
– Ау! Какъв късмет! – каза Лисана и се облиза, а си помисли като видя какво направи. „Захитрял е. Не се лъже лесно.“
– Късмет, ама не мога да я извадя. Откога чакам да видя дали ще наминеш и днес насам, та да ми помогнеш. Има и за двама ни.
– Че как няма да ти помогна. Ти си ми като брат. Пусни торбичката и ела да си я поделим – каза лисицата гласно, а на ум си рече: „Все пак, глупавият си остава глупав! Това дори е върха на глупостта му. Пусни наденицата ти при мен, пък после има да чакаш да ти дам.“
– Дръж тогава. Пускам я.
Лисицата отвори уста и зачака със затворени очи, предвкусвайки сладостта на прясната наденица.
В следващия миг се чу острият й писък. После гарванът я видя панически да бяга към гората.
Като взе торбичката от тревата той си спомни, че не далече от нея бе видял един таралеж. Сети се, че може да го сложи в торбата и да го пусне на лисичата муцуна, вместо месото което тя щеше да очаква да глътне. Точно това направи и както мислеше, така и стана. Сега проследи лисичия бяг до гората със радостни сълзи на очите. Така от сърце не беше се смял от много време насам.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене