Постинг
12.08.2014 14:53 -
ГОРЯНИНЪТ
Автор: hadjito
Категория: Изкуство
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2014 14:54
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 12.08.2014 14:54
ГОРЯНИНЪТ
Той вървеше през гората и си подсвиркваше с уста. Гората, вечно млада и красива, изпълнена с омайните песни на безброй птички – гласовитите и талантливи нейни обитатели. Спокойствието й, в едно със свежия въздух, навлизаше надълбоко в него и завладяваше мислите и душата му. Крачеше бодро и не чувстваше тежестта от раницата на годините. Гората, вечна като живота, полегнала кротко в младостта на планината, с пещите води на близкото поточе, които се надпяваха с гласовитите пойни птички, негов неизменен другар и приятел. Заболял от младост в младостта на природата наоколо, горянинът виждаше и знаеше това, което пролетта не знае и не може да го види.
Беше излязъл рано, още когато изгревът опасе тревата на нощта. Тогава далнината го повика бързо в прохладния си скут, където пеещи гугутки вече облепваха с омайни песни тишината. Той чува как изящните им гласове се носят и как висят по клоните на цъфнали дървета недоизпетите им песни – дървета вплели в клоните си надеждите на миналите и на бъдещите дни.
В мълчанието облачно така е тихо, че само песента на влюбените птици, брои жужащите пчели в цветчетата. А ароматът на цъфтежа с полъха от пеперудени криле се носи в синкавината на прозрачния кристален въздух.
Прозявката на свежото планинско утро докосва плахо разширените му ноздри. С разлистена усмивка той, горянинът, върви напряко през унесения сън на гъвкави треви и бистрата роса се стича по краката боси на деня му, а благият му поглед гали всеки стрък и всяко новопрогледало листенце. И с тези звуци пеещи и бликащи отвред, той чувства как събужда светлината в себе си…
Той вървеше през гората и си подсвиркваше с уста. Гората, вечно млада и красива, изпълнена с омайните песни на безброй птички – гласовитите и талантливи нейни обитатели. Спокойствието й, в едно със свежия въздух, навлизаше надълбоко в него и завладяваше мислите и душата му. Крачеше бодро и не чувстваше тежестта от раницата на годините. Гората, вечна като живота, полегнала кротко в младостта на планината, с пещите води на близкото поточе, които се надпяваха с гласовитите пойни птички, негов неизменен другар и приятел. Заболял от младост в младостта на природата наоколо, горянинът виждаше и знаеше това, което пролетта не знае и не може да го види.
Беше излязъл рано, още когато изгревът опасе тревата на нощта. Тогава далнината го повика бързо в прохладния си скут, където пеещи гугутки вече облепваха с омайни песни тишината. Той чува как изящните им гласове се носят и как висят по клоните на цъфнали дървета недоизпетите им песни – дървета вплели в клоните си надеждите на миналите и на бъдещите дни.
В мълчанието облачно така е тихо, че само песента на влюбените птици, брои жужащите пчели в цветчетата. А ароматът на цъфтежа с полъха от пеперудени криле се носи в синкавината на прозрачния кристален въздух.
Прозявката на свежото планинско утро докосва плахо разширените му ноздри. С разлистена усмивка той, горянинът, върви напряко през унесения сън на гъвкави треви и бистрата роса се стича по краката боси на деня му, а благият му поглед гали всеки стрък и всяко новопрогледало листенце. И с тези звуци пеещи и бликащи отвред, той чувства как събужда светлината в себе си…
Вълнообразно
Спират рака на черния дроб
Лечение на рака има, но го крият!Химиоте...
Детоксикация (прочистване) на черния дро...
Лечение на рака има, но го крият!Химиоте...
Детоксикация (прочистване) на черния дро...
Няма коментари
Търсене