МЕЛОДИЯТА

     Росно, свежо пролетно утро гази босо в гънките на планината. Огласяно от хора на ранобудните птички, то сякаш носи слънцето в големите си топли длани в дар на земята. В далечината, последните преспи сняг по билото на Балкана са накацали като ято бели гълъби. И е леко на душата, изпълнена с мечтание. Мечтание, в което красотата властва и доброто кълни от всяка клетка на природата.
      Изведнъж една игрива мелодия подскочи пъргаво от прикътаната сред старите горски дървета ливада. Поде я стреснатото ехо, затропа то кръшната си ръченица по огрените от утринното слънце обли гърбове на насрещните хребети. Отвориха очи цветята да видят чудото което буди тишината. Някой свиреше на кавал, изливаше потока на душата си в омайните звуци на мелодията. И уж весела мелодия звучеше, а някаква дълбока болка се долавяше в игривите напеви. Кой така умело съчетаваше и вплиташе тъгата си в игривата свирня се питаха дърветата и храстите приклекнали до тях на припек? Чия душа в омарата на утрото търсеше успокоение за скритата си болка? Една тъга сред блясъка на утрото. Тъга по роден дом, по бащин край ли е това? По загуба на близък и приятел, по загуба на младост или по отлетяла от сърцето му любов? За отлетялата не се скърби така дълбоко, а само по несподелената.
      Една мелодия се разпилява по ливадата, като буйно разпусната коса по раменете на девойка. Една мелодия разкъсала нишките на тишината, която иска да сплете отново изтърваните звуци от кавала в гъста и дебела плитка. Една мелодия залутана в зеленината, в усмивката на пролетта, която търси своя адресант. Една мелодия, която сбира пепелта от паднали звезди в изминалата майска нощ; едно мечтание и зов, отправен към природата, към планината, към цялата земя и към вселената. Това е тя, погалила цветята, целунала листенцата, подгонила в тревата пеперудите и вятъра събудила, повдигнала го от усоето за ново пътешествие. Това е тя, на моето сърце мелодията нежна, на моята душа копнежът, по твоята омайна красота, по ясния ти взор и очарователната ти усмивка. Това е моят зов за близост, пътека слънчева към нови хоризонти, послание към новия ти ден в съня на вечността, където с радост да се срещнем. Мелодията нежна, с която те целувам и търся път към твоето сърце.

Великолепна импресия! Чудесен стил и усет за пейзажа! Пожелавам ти мелодията да намери пътя към сърцето на любимата!

Благодаря за топлите думи и хубавото пожелание!

Мелодията на сърето - вълшебна, завладяваща мелодия..., "кавал свири на поляна, на поляна край горица", - пъстрота и нежност..., умиление, което кара читателя да полети в облаците, над поляните и хребетите...!!!