Постинг
16.03.2013 08:18 -
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ 4
Автор: hadjito
Категория: Изкуство
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2013 08:19
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.03.2013 08:19
ЛИСИЦАТА И ГАРВАНЪТ - 4
Гарванът и тази сутрин седеше кацнал на любимия си просъхнал орехов клон. Но в свежестта на утрото, днес той не се радваше на изгряващото слънце, а следеше от високо какво става наоколо. Вече няколко дни лисицата минаваше под една висока лозница и напразно подскачаше с навирена муцуна да достигне едрите чепки с вкусно грозде, нависнали по нея. Но колкото и да опитваше, все не й се отдаваше. И винаги казваше едно и също нещо, което добре знаем:
– Защо ли се старая толкова? Това грозде е ужасно кисело.
И разочарована отминаваше. Гарванът я наблюдаваше и само се усмихваше. Очакваше появата й и днес с нетърпение.
Тя се измъкна предпазливо от храстите. Измъчвана от нетърпим глад, искаше да мине под лозницата без дори да се опита да откъсне от чепките, като знаеше, че няма да ги достигне. Върви Лисана към лозата и си повтаря:
– Това грозде е толкова кисело. Хубаво е на вид, но е много кисело. То затова си и виси там, без някой да пожелае да яде от него.
Ала чепките висят съблазнително над нея, блестят на утринното слънце лъскавите сочни зрънца и е трудно да им се устои, особено на празен стомах. Затова пак започва да подскача лисицата, но както преди безрезултатно – твърде високо са за нея те. Изморена от напразните си опити, накрая се отказва и промърморва:
– Кисело е това грозде. Ама много е кисело.
Гарванът това и чакаше. Прелетя той от клона си и кацна над главата й върху лозницата. Избра най-голямата чепка, с най-сочните зърна и клъвна няколко от тях. После рече на лисицата, която с неприязън гледаше към него:
– Не, Лисано! Съвсем не е кисело това грозде. Напротив, много сладко е даже. Ето пускам ти едно зрънце да опиташ, за да се увериш, а другото ще го изям аз.
– Ти си толкова красив, добър и великодушен! – започна да му се подмазва лисицата. – Няма ли да откъснеш една чепка и за мене, та после да мина аз през цялата гора и да разкажа на всички за твоите качества и добродетели.
– Не! – твърдо отвърна гарванът. – Толкова пъти вече ти ми изяждаше сиренето, а аз само гледах. Този път аз ще ям, а ти ще гледаш. Предпочитам пълния стомах пред ненужната слава.
Лисицата нямаше какво друго да направи, освен да си тръгне, за да не доставя удоволствие на гарвана да го гледа как яде, докато тя, нещастна, само се облизва.
– Няма ли да го опиташ, Лисано? Защо не хапна зрънцето, което ти пуснах? Гроздето е много, много сладко.
Лисицата не каза нищо, а побърза да се отдалечи. Не искаше да раздразни стомаха и апетита си само с едно зрънце от вкусното грозде, а също и да разруши мита създаден от нея, за самата нея, че недостъпното грозде е много кисело. Тази сутрин трябваше да се оттегли гладна.
Гарванът и тази сутрин седеше кацнал на любимия си просъхнал орехов клон. Но в свежестта на утрото, днес той не се радваше на изгряващото слънце, а следеше от високо какво става наоколо. Вече няколко дни лисицата минаваше под една висока лозница и напразно подскачаше с навирена муцуна да достигне едрите чепки с вкусно грозде, нависнали по нея. Но колкото и да опитваше, все не й се отдаваше. И винаги казваше едно и също нещо, което добре знаем:
– Защо ли се старая толкова? Това грозде е ужасно кисело.
И разочарована отминаваше. Гарванът я наблюдаваше и само се усмихваше. Очакваше появата й и днес с нетърпение.
Тя се измъкна предпазливо от храстите. Измъчвана от нетърпим глад, искаше да мине под лозницата без дори да се опита да откъсне от чепките, като знаеше, че няма да ги достигне. Върви Лисана към лозата и си повтаря:
– Това грозде е толкова кисело. Хубаво е на вид, но е много кисело. То затова си и виси там, без някой да пожелае да яде от него.
Ала чепките висят съблазнително над нея, блестят на утринното слънце лъскавите сочни зрънца и е трудно да им се устои, особено на празен стомах. Затова пак започва да подскача лисицата, но както преди безрезултатно – твърде високо са за нея те. Изморена от напразните си опити, накрая се отказва и промърморва:
– Кисело е това грозде. Ама много е кисело.
Гарванът това и чакаше. Прелетя той от клона си и кацна над главата й върху лозницата. Избра най-голямата чепка, с най-сочните зърна и клъвна няколко от тях. После рече на лисицата, която с неприязън гледаше към него:
– Не, Лисано! Съвсем не е кисело това грозде. Напротив, много сладко е даже. Ето пускам ти едно зрънце да опиташ, за да се увериш, а другото ще го изям аз.
– Ти си толкова красив, добър и великодушен! – започна да му се подмазва лисицата. – Няма ли да откъснеш една чепка и за мене, та после да мина аз през цялата гора и да разкажа на всички за твоите качества и добродетели.
– Не! – твърдо отвърна гарванът. – Толкова пъти вече ти ми изяждаше сиренето, а аз само гледах. Този път аз ще ям, а ти ще гледаш. Предпочитам пълния стомах пред ненужната слава.
Лисицата нямаше какво друго да направи, освен да си тръгне, за да не доставя удоволствие на гарвана да го гледа как яде, докато тя, нещастна, само се облизва.
– Няма ли да го опиташ, Лисано? Защо не хапна зрънцето, което ти пуснах? Гроздето е много, много сладко.
Лисицата не каза нищо, а побърза да се отдалечи. Не искаше да раздразни стомаха и апетита си само с едно зрънце от вкусното грозде, а също и да разруши мита създаден от нея, за самата нея, че недостъпното грозде е много кисело. Тази сутрин трябваше да се оттегли гладна.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
