Постинг
12.09.2012 09:15 -
РАЗГОВОР ЗА СТАРОСТТА деветнадесети разговор с Ведрина
РАЗГОВОР ЗА СТАРОСТТА
деветнадесети разговор с Ведрина
Топъл есенен ден, в чиято ласкава прегръдка не бих могъл да не поседна. Слънцето вече не е така силно, лек ветрец гали лицето ми и носи отронили се от полъха му пожълтели листа. След тях се впуска мисълта ми с полъха на тихия ветрец. Едно съседско момче играе в градинката насреща под позлатените от есента брези.
- Като го гледаш този младеж как спортува, какво си мислиш? – сепна ме с въпроса си седналата неусетно до мене на пейката Ведрина. – Жалиш ли за отлитналата младост?
- Какво да ти кажа? – отвръщам аз. – Всяка възраст си има своите удоволствия, свой разум и нрави.
- Мнозина от хората смятат старостта за много неприятна.
- Колкото и неприятна да е, а често дори и страшна, всеки желае да я достигне, защото единственият начин да живеем дълго е като остаряваме.
- Вярно е, всеки иска да поживее, колкото се може по-дълго, макар добре да знае, че краят е неизбежен – допълва думите ми моята събеседничка.
- Но ако си забелязала, хората не съжаляват, че идва старостта, а че си отива младостта.
Аз, като гледам енергичните движения на младежа играеш гимнастика, си помислих за това, че младите се стремят усилено към това, което искат да придобият, а възрастните се привързват към това, което се страхуват да не загубят – в конкретния случай става въпрос за здравето.
- Можем да кажем, че той прави добре, като се грижи за тялото си и здравето си, защото каквото посеем през пролетта, това ще пожънем през есента на живота си.
- Така е, сега му е времето да се погрижи, да изгради здраво силно и издържливо тяло, защото на моите години това става изключително трудно, да не кажа невъзможно – заключавам аз.
- С други думи, опитът, знанията и уменията събрани през годините трябва да влязат в сигурната, здрава основа на здравото тяло – казва Ведрина.
- Да, наистина така стоят нещата.
В това време виждам дядо Пейо да пъшка нагоре по стръмната улица към дома си с пълна торбичка с покупки.
Знам, че му е трудно, защото го измъчват куп болести. Ведрина проследява погледа ми и сякаш прочела мислите ми казва:
- Не смяташ ли, че природата постъпва много хитро, като със старостта носи какви ли не болести?
- Какво и е хитрото? Болестите са бичът на старостта.
- Вярно, че е така, но по този начин човек не страда толкова много, че идва времето да се раздели с живота, нали?
- Има логика в твърдението ти, но това не променя отношението ми към болестите.
Слънцето се е вдигнало още по-високо в небето и ми напомня, че все още е лято, макар септемврийско. Иска ми се да се преместя на сенчестата част от пейката, затова казвам на Ведрина:
- Ще ме извиниш, но искам да си разменим местата. На мене тук, слънцето ми идва в повече. Ти си по-млада и по-издържлива и на топло и на студено.
- Нямам нищо против. Искам още нещо да те попитам.
- Питай. С удоволствие ще ти отговоря, ако мога.
- Ти кога започна да усещаш, че започваш да остаряваш?
- Кога ли? Когато започнах да получавам комплименти, че изглеждам много млад.
- А защо е трудно понякога на младите и старите да разговарят?
- Понякога е трудно наистина, защото младите говорят за това, което ще правят, а старите обичат да говорят какво са правили.
- Виждам, че не ти допада много разговора за старостта.
- На никого тази тема не допада.
- Тогава те оставям да си почиваш – казва Ведрина и изчезва така внезапно и незабелязано, както се беше и появила.
А аз, останал без компанията на събеседничката си, се унасям в сладка обедна дрямка.
.jpg)
деветнадесети разговор с Ведрина
Топъл есенен ден, в чиято ласкава прегръдка не бих могъл да не поседна. Слънцето вече не е така силно, лек ветрец гали лицето ми и носи отронили се от полъха му пожълтели листа. След тях се впуска мисълта ми с полъха на тихия ветрец. Едно съседско момче играе в градинката насреща под позлатените от есента брези.
- Като го гледаш този младеж как спортува, какво си мислиш? – сепна ме с въпроса си седналата неусетно до мене на пейката Ведрина. – Жалиш ли за отлитналата младост?
- Какво да ти кажа? – отвръщам аз. – Всяка възраст си има своите удоволствия, свой разум и нрави.
- Мнозина от хората смятат старостта за много неприятна.
- Колкото и неприятна да е, а често дори и страшна, всеки желае да я достигне, защото единственият начин да живеем дълго е като остаряваме.
- Вярно е, всеки иска да поживее, колкото се може по-дълго, макар добре да знае, че краят е неизбежен – допълва думите ми моята събеседничка.
- Но ако си забелязала, хората не съжаляват, че идва старостта, а че си отива младостта.
Аз, като гледам енергичните движения на младежа играеш гимнастика, си помислих за това, че младите се стремят усилено към това, което искат да придобият, а възрастните се привързват към това, което се страхуват да не загубят – в конкретния случай става въпрос за здравето.
- Можем да кажем, че той прави добре, като се грижи за тялото си и здравето си, защото каквото посеем през пролетта, това ще пожънем през есента на живота си.
- Така е, сега му е времето да се погрижи, да изгради здраво силно и издържливо тяло, защото на моите години това става изключително трудно, да не кажа невъзможно – заключавам аз.
- С други думи, опитът, знанията и уменията събрани през годините трябва да влязат в сигурната, здрава основа на здравото тяло – казва Ведрина.
- Да, наистина така стоят нещата.
В това време виждам дядо Пейо да пъшка нагоре по стръмната улица към дома си с пълна торбичка с покупки.
Знам, че му е трудно, защото го измъчват куп болести. Ведрина проследява погледа ми и сякаш прочела мислите ми казва:
- Не смяташ ли, че природата постъпва много хитро, като със старостта носи какви ли не болести?
- Какво и е хитрото? Болестите са бичът на старостта.
- Вярно, че е така, но по този начин човек не страда толкова много, че идва времето да се раздели с живота, нали?
- Има логика в твърдението ти, но това не променя отношението ми към болестите.
Слънцето се е вдигнало още по-високо в небето и ми напомня, че все още е лято, макар септемврийско. Иска ми се да се преместя на сенчестата част от пейката, затова казвам на Ведрина:
- Ще ме извиниш, но искам да си разменим местата. На мене тук, слънцето ми идва в повече. Ти си по-млада и по-издържлива и на топло и на студено.
- Нямам нищо против. Искам още нещо да те попитам.
- Питай. С удоволствие ще ти отговоря, ако мога.
- Ти кога започна да усещаш, че започваш да остаряваш?
- Кога ли? Когато започнах да получавам комплименти, че изглеждам много млад.
- А защо е трудно понякога на младите и старите да разговарят?
- Понякога е трудно наистина, защото младите говорят за това, което ще правят, а старите обичат да говорят какво са правили.
- Виждам, че не ти допада много разговора за старостта.
- На никого тази тема не допада.
- Тогава те оставям да си почиваш – казва Ведрина и изчезва така внезапно и незабелязано, както се беше и появила.
А аз, останал без компанията на събеседничката си, се унасям в сладка обедна дрямка.
.jpg)
Вълнообразно
Търсене
