Дали от този мах на щъркеловите криле се стресна зимата и сбра багажа си? Раздухаха широките криле жаравата на слънцето и то подскочи над още сънения хоризонт. Не са ли щъркеловите криле духалото на пролетта в огнището, което ражда топли ветрове? Не са ли те причината за този топъл лъх, с целувката си който буди заспалите цветя в прозявката на отминаващата зима? Долитат щъркелите пак – желани гости, незаменими трубадури на пролетното шествие. И с ударите на крилете си изпомпват зимните студени сенки, стаени по оврази и долчини; с тях напластяват светлината на прохождащо­то слънце, по цялата земя. И в утрото, откъм запаления връх насрещен, се отразява изгревната светлина, която пали бляскави огньове в стъклата на прозорците. А по събудената улица се втурват весели деца. Повдигнали глави и със сияещи лица посрещат щъркелите в своя град децата. Размахали ръце, като криле, след тях подтичват и искат всяко своя щъркел да познае и да го приветства. А щъркелите, като децата са нетърпеливи, желаят час по-скоро, да разпознаят родните гнезда.