ЗИМНА ВЕЧЕР

Смрачава се.
Дори и в този зимен ден,
изпълнен с белотата на снега,
отново се смрачава.
Там, в пряспата крайпътна,
потъна снежният човек на мисълта ми
с премръзналия морков на мечтата.
Загубиха врабците гладни на надеждите
в прииждащия мрак
червения му сладък ориентир.
Загубва всичко очертанията си,
небето ослепя
и тишината натежа от неми сенки.
През пряспата край мен
аз виждам да минава самотата
и чувам как почуква
с тояжката на ледена висулка.

Доста мрачни чувства - писано е без настроение...!!!
"Загубва всичко очертанията си,
небето ослепя
и тишината натежа от неми сенки."