В СЯНКАТА

Скитам по следата
на изгубена пътека,
като окуцяло куче.
Търся заличените посоки
след изпуснатите птици на късмета.
Няма го сега гласът младежки
с вик да спре на слънцето вървежа.
Тук, сред сянката
на преживяното се връщам,
ала в сянката на сянката,
аз намирам само друга сянка.

За да има сянка, трябва да е слънчево... Я се огледай хубаво ;)
Слънчев ден!!!

Все пак тъгата не е като скръбта. Тъгата е наш неизбежен спътник, макар, че понякога ни оставя да си починем от нея. няма вечна радост, както няма и вечна тъга...