Постинг
17.04.2012 05:54 -
НЕ ГО ОТНАСЯЙ, ВЕТРЕ!
НЕ ГО ОТНАСЯЙ, ВЕТРЕ!
Погалва вятърът лицето ми
и с топъл дъх на роден въздух
завива с много нежност
най-сладкия спокоен сън на сетивата.
Обветря той вечерното ми чувство,
изпълва го с къпинов дъх и горска синева,
и хладина от орехова сянка.
Подмамена от стъпките му тихи
обезцветена тишина приижда
в освободеното от светлина пространство,
а грижите и страховете ми
издухва и насмита под листата в сенките
на старата разклонена в градинката смокиня.
И сякаш от ухание на здравеца
се ражда споменът за мама –
аз виждам как към мене тя пристъпва
с ръце подпъхнати под пъстрата престилка,
в които пази с много трепет
на детството ми буйно
дъгата многоцветна;
аз виждам как с любов ми се усмихва,
закичена с мушкатото на своите надежди.
Мил спомен в родната ми къща…
Не го отнасяй, ветре, аз те моля –
така е топло и уютно в него…
.jpg)
Погалва вятърът лицето ми
и с топъл дъх на роден въздух
завива с много нежност
най-сладкия спокоен сън на сетивата.
Обветря той вечерното ми чувство,
изпълва го с къпинов дъх и горска синева,
и хладина от орехова сянка.
Подмамена от стъпките му тихи
обезцветена тишина приижда
в освободеното от светлина пространство,
а грижите и страховете ми
издухва и насмита под листата в сенките
на старата разклонена в градинката смокиня.
И сякаш от ухание на здравеца
се ражда споменът за мама –
аз виждам как към мене тя пристъпва
с ръце подпъхнати под пъстрата престилка,
в които пази с много трепет
на детството ми буйно
дъгата многоцветна;
аз виждам как с любов ми се усмихва,
закичена с мушкатото на своите надежди.
Мил спомен в родната ми къща…
Не го отнасяй, ветре, аз те моля –
така е топло и уютно в него…
.jpg)
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
