ПАСТИРИ НА НОЩТА

Поетите, пастири на нощта,
не спят.
Загърнати добре
с дебелите и топли ямурлуци
на търпението,
те бдят
над крехките надежди
на човечеството.
В нощта на неспокойствието,
в нощта изпълнена с очакване,
стадата топли думи още спят
в кошарата на мисълта.
Но някъде пропя
петелът сладкоглас
на идващото ново време,
и в утрото стадата ще излязат
да опасат на листовете белите ливади.

20. 1. 2012 г. - Троян

Ужасно сравнение...има различни стада...!!!
Те поетите - небесни звездички, светещи лулички, на небето разкоша, изпълват на поезията - коша...!!!!!!
"...и в утрото стадата ще излязат
да опасат на листовете белите ливади...."

"стадата топли думи още спят в кошарата на мисълта." - Много хубаво пишеш! Поздравления!