СВЕЧЕРЯВАНЕ

       Вилите са разпилени по цялото протежение на до­лината. Белият гръбнак на пътя се вие като змия между тях, на която опашката тупа в прахоляка в ниското, а главата забива в сенчестата гора, повдига се към вели­чествената осанка на върха и с раздвоения език на въо­бражението изблизва захаросаните от залеза облаци.
       Тишината пропълзява в обратната посока от върха, надолу по стръмните хребети, за да запълни всяка сво­бодна ниша в пространството на долината.
       С привкус на едрозвездна ноемврийска нощ, земя­та се стаява, погалена от последната ласка на слънцето. Но очите ми все още намират неугаснала красота, с която да запълнят мисълта и белите полета в тихите ми топли сънища.