Стъпките потайни дето чуваш да пробягват покрай нас са от мълчаливото разминаване на деня и нощта. Те са на крачещия часовой - стрелките на часовника: ед­ната стъпила в светлината, а другата забила пета в мрака. Отливът на светлината повлича делничната суета след себе си, а дървото на приливната нощ разлиства звезд­ните си клони сред сепващия вик на совата и тихото ритмично припяване на хилядите щурци. По тъмния стръмен склон на вечерния час, възлизат алпинистите-минути на нощта. А гласовете на полуделите от любов жаби в близкия ракитак настъргват звезден прах за де­серта на вечерята си. Разтворените ръце на мрака стриват светлините на града и правят за влюбените блестя­щи украшения от тях. Смехът на вятъра замира в клоните, оплетен в ситни тънки паяжинки и разлюлян на тях, потъва в сладка дрямка. А чашата на долината се пълни с плахи звуци от съсък на треви и гласовете на ликуващите водоскоци от поточето, прокарващо си път в нощта през камънаците. Докосни тази чаша с жадни устни и пий от еликсира й, а капчиците полепнали по устните не ги избърсвай - нека попива в тях медът на покоя. Ако напрегнеш слух ще чуеш тропота на мраве­шки крачета и пърхането на крила на скакалец. И прах от радост от изминалия ден обувките ни ще покрие. Водните кръгове изписват загадъчните знаци на съдба­та, които една ранила звезда прави опит да разчете с отражението си. Облечен в ризата на глъхнещото ехо, разнасяно от спускащият се от върховете вечерник, до­чакал утрото, ще вържа кравата на лятото с въженце от лозина и бос през къпинаците ще я поведа на паша в най-дългата ливада на сезоните. И ек от първата светкавица ще залюлее провисналите избледнели звездни лампиони. Вирът в шепата на долината е слънчевото огледало, в което звездите могат да окъпят сетните си радостни въздишки. Щом тръгне слънчевата песен към птичите гнезда, ще дойде пак часът за разминаването на нощта с деня. А дотогава, с любов да се порадваме на идващата нощ.