НА ОНЯ СВЯТ
Бай Щилян е недоволен от решението на поземлената комисия. Молбата му да бъде преразгледано решението й да му върнат земята в реални граници е отхвърлена. Той се ядосва и ми говори задъхано:
- Защо ще ме пращат в Иникьовското землище, като бащината ми земя е в Сазлъка?
- Не се ядосвай толкова - опитвам се да го успокоя аз. - На повечето хора върнатата земя не е в реални граници.
- Това мене не ме интересува. Нашата земя там е плодородна и е на хубаво място, а тази, дето ме пращат сега, нека я вземе кметът. Ама не ще - той взе за себе си най-хубавите земи. За нас каквото остане.
- Винаги така е било - казвам му. - Нали затова всеки се бори да докопа властта, заради облагите.
- Няма оправия на този свят и туй то - ядосва се още повече бай Щилян. - Вече си мисля, че и на оня ще е така.
- А, на оня не е така, бъди сигурен. Там всичко ще се оправи - добавя един съсед, който слуша разговора ни. - Господ си знае работата.
А аз не се вълнувам от връщането на земята. До този момент слушах доста безучастно излиянията на недоволния мъж. Но ето, че се отвори дума за оня свят, а на тази тема съм твърде чувствителен, не мога да я подмина току-така.
- На оня свят ли? Какъв друг свят чакате вие? - рекох им. - Оня свят си е на оня свят, но трябва тук да се оправят нещата. Ние сме в оня свят, не разбирате ли?
- Как така в оня свят!? Какво искаш да кажеш?
- Точно това, което казвам. Оня свят, е светът в който нашите духове живеят, в който нашите сърца и умове, и нашите души живеят. Без тях, оня свят не съществува. Ние живеем едновременно и в този и в оня свят. Така, че си помислете добре какво трябва да правим и как да съществуваме и в този свят, за да ни е лесно и на оня.
- Ама ти сега с тези приказки съвсем ни обърка - рече съседът.
- Объркал, необъркал - така стоят нещата - казвам им и си тръгвам.
Те мълчаливо гледат след мен и дълго ще мислят за това, което им казах. Поне за известно време Бай Щилян ще забрави да се ядосва за земята и дано помисли и за своята душа.