Тук въздухът опиянява с чистотата си. Под прозрачния синкав воал на небето планината ликува в багрените потоци на въображението си. В ниската част светлината и сянката се докосват, увлечени в един магически танц. И макар светлината да доминира в ясния есенен ден, то сянката с вълшебното си острие е тази, която придава отчетлив и ясен образ и извайва всяка изящна форма в могъщото тяло на планината. Светлината излива щедро игривия си поток от височината към хладните дълбоки джобове на доловете, а сянката тръгнала плахо, разгръща мощно нагоре своя потенциал, сякаш в един отчаян опит да превземе висината. А пъстро обагрените ветрила на близките дървета усилено се опитват да разхладят сгорещените от слънцето чела на върховете. Посребрените от изгорялата трева ливади внасят своя неповторим акцент в общата хармония на пейзажа и с гордост разказват своите невероятни истории от миналото и настоящето. Те майсторски бродират филигранния орнамент в рисунъка на горските масиви обхванали смълчаните хребети. Какво си казват върховете, можем само да гадаем.