–...аз познавам един художник тук! -включва се Недялко в разговора, който той започна. –...Цветан Казанджиев!
–Не съм го чувал! –казва Живко.
–Как не си, той е известен! -подигравам Живко. –Една негова картина я намерили в мъжката тоалетна в Районния съд!
–Глупости! Картина в тоалетна! -криви се Живко.
–Това сега го измисли! –хили се Недялко.
–Не бе! Картината е, млада гола жена, която разресва косата си.
–Еее! -не вярва Недялко.
–Той един меценат…! –почвам.
–Какъв! -връзва се Живко.
–Един меценат ходил да си изважда свидетелство за съдимост, и в тоалетната видял картината…!
–Ей такива ги измисля! Глупости! -разколебан е Живко.
–И ги питал! Какво прави тази картина в тоалетната! -продължавам аз.
–Какво се прави на тази картина в тоалетната! -отговорил му домакина.
–Не не не! -гледат ме Живко и Недялко.
–Добро утро! -спирам устрема на Маги към счетоводството, пришпорена от дочутото. –Да те питам!
–Да! -силно разколебана е Маги.
–Ти познаваш художника Петър Тепсизов! От Галерията! -наслаждавам й се аз.
–...Да…?! -изпитва ме тя.
–Интересна история, намерили една негова картина в тоалетната на “Зъболекарска”!
–“Зъболекарска” сега я продават! -окопитва се Маги.
–Да! Той я подарил на един гинеколог, който имал кабинет там, и после я забравил! Тя му била дипломна работа! Много се смутил като му я върнали! -гледам влюбено през Маги.
–Интересно! -усмихва ми се за секунда Маги и хуква.
–Да не забравиш за колата! -звъни жена ми. -Какво правиш, ще пътуваш ли днес?
–Не! Разправих им за картината в тоалетната!
–...Ааа, на Петьо Тепсизов! Къде се сети?