Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2021 20:27 - Влади Въргала: “Ценностната система на българина е само пари, не ни е виновен Борисов! “
Автор: prehoda1 Категория: Политика   
Прочетен: 781 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 https://transitionstories.eu/vladi-vargala-tsennostnata-sistema-na-balgarina-e-samo-pari-ne-ni-e-vinoven-borisov/

Какво постигнаха протестите? Само озакониха ново политическо движение!

Щетите от липсата на памет са най-осезаеми към днешна дата. Макар че блазе им на тези, които не се интересуват от историята си. Ако ти не помниш какво е било преди теб как ще се надяваш нещата, които правиш, да има смисъл от тях…

Много малко хора разсъждават така за съжаление, усещам го. Те не се интересуват от това какво е било, а от това какво ще е утре, а те са свързани нещата.

Препоръчвам ти да направиш интервю със Стефан Цанев. Това е човекът, който написа българската история по може би най-достъпния начин за масовия читател. Всичко там е аргументирано и с факти и почва от Хан Аспарух до днешни дни. То е написано като приказка и се чете лесно. Още в самото начало казва, че историята се пише от историците, а поетът я пише такава, каквато би могла да бъде. Историците или поетът – не зная кой може да е по-обективен. Защото нещата са много прозаични. Всъщност четейки тези книги видях, че това, което е днес, е било по друг начин преди 100, 200 и 1000 години. Всички общества се създават на базата на някаква обща амбиция. Трябва ти територия и тази територия вече става твоя, ставаш държава, вече имаш националност, език, религия. Така започва оцеляването в група – преди това пещерният човек е бил в пещера и се е грижил за това как той да оцелее. След време е разбрал, че когато се социализира ще стане по-силен и почват конфликтите. Взаимоотношенията на човека са в основата на човешките инстинкти за оцеляване и най-страшно е като не си знаеш историята защото допускаш едни и същи грешки всеки път.

Къде беше на 10 ноември 1989 г. ?

С втория ми баща, който ме отгледа (Димитър Йорданов – един много мъдър и балансиран мъж), когато му казах с един пламенен поглед, че Тодор Живков са го махнали, той ми отвърна: „ще го търсите Тодор Живков, но няма да го има!“, а не беше обвързан по политическа линия. Той не говореше много, но четеше много и правеше много изобретения и иновации. Беше ръководител на аварийната група в „Кремиковци“ от тези, които като стане авария и отиват да я оправят. Тоест той беше работник и инженер, завършил е в Русия, което обаче не го ангажираше политически. Години наред си припомнях за това, което той каза тогава. Всяка епоха има своите хубави черти, трагедии и болки и недопустимости.

Как се стекоха следващите години за теб?

Бях студент във ВИТИС втори курс в класа на Стефан Данаилов. Той беше партиен секретар на Народния театър и беше изявен активист на БКП, която после стана БСП. Уж не е приемник на БКП и не приема негативите от тогава. Уж е нова партия, а ползва ресурса и базата на старата партия. Като всеки млад човек и аз бях опозиционер тогава и исках на всяка цена това да се случи, макар че не вярвах, че ще стане. До този момент имаше само „Екогласност“. Това беше единственото движение у нас, което се обявяваше против тоталитаризма. Имаше индикации от Румъния, от Полша, почнаха промените. Беше ясно, че се отива нанякъде, но кога и как ще стане и кой ще го направи не беше ясно.  Бях на площадите с всички останали, които викаха „Червени боклуци“ ! Стефан Данаилов тогава беше низвергнат и обществено линчуван като майор Деянов. Няма негов студент или човек, който познава Стефан Данаилов, и да не го обича. Той намери един пристан при нас – разказваше ни неща от кухнята. Колкото и неговите разкази да си слагах преграда и да не ги приемах за чиста монета в някои отношения ме разколебаваха. Когато искахме да блокираме университета заради репликата на Петър Младенов :“нека да дойдат танковете“ искахме да блокираме ВИТИС, СУ, Художествената академия и Минногеоложкия университет. Стефан Данаилов тогава ни подкрепи и ни подкрепяше във всичко, което ние искахме и е свързано с това да има промяна. Той ни разказа и много неща, които ме разколебаха. На „Раковска“ провалихме митинга на БСП и те го направиха на другия ден като шествие. Те вървяха и аз отивах на лекции във ВИТИС, бях стигнал до градинката „Кристал“. Минаваха възрастни хора и аз видях в тяхно лице баба ми и дядо ми, които ме отгледаха. Моите деди не са политически ангажирани. Имаше три момчета с дънкови якета и коси и обиждаха тези, които минават най-близо. Единият от дядовците се заяде с тях и им скочи. Той така им скочи, че те влязоха и започнаха да го удрят. Бабата се опита да го издърпа, очилата и бяха хвръкнали, тя беше с перука…. Бяха възрастни хора с бастуни. Не знам откъде ми дойде тази сила в този момент, скочих да се бия и с тримата и ги повалих. Хвърлих ги и ревях, защото видях как удрят моята баба и дядо. В този момент видях, че това, което се случва, не е това, което трябва да бъде. Ставаше дума за едни зомбирани групи.

От кой бяха зомбирани тези групи? Толкова години липса на свобода ли?

Решихме да блокираме ВИТИС заради репликата на Петър Младенов, макар че аз не приемах тази реплика за толкова важно и значимо нещо. Обаче вълната беше „ще скачаме и ще ги мачкаме тия“ и решихме да блокираме университета. Няма и 35-40 минути и дойдоха на доктор Тренчев хората и ни донесоха компютри, факсове, принтери. Къде сме виждали ние такива неща… Аз бях там като решихме да го направим – ние току що го решихме и те изведнъж ни вкараха техниката…. Между другото тази блокада е един от най-големите купони, които съм имал в живота си, това е нещо невероятно. Всеки спи където намери. Носиш си спалните чували, денонощно се пее и се свири. Обявихме гладна стачка и се сменяхме на 15 минути, седим пред ВИТИС в спални чували. И българският народ ни носеше храна, имахме провизии за три години… Пари, какво ли не ни носеха. Гражданско неподчинение решихме да правим и да палим гуми на „Орлов мост“. Няма да забравя една случка как бяхме налягали по сцените и се отваря вратата, влиза светлина и изведнъж се открива съвършено голо женско тяло, обърнато към нас и ние със Спарки замръзваме и той прави крачка назад и аз му казах: „Спарки, не! „ и тогава разбрах, че съм изцяло отдаден на революцията. Когато Петър Младенов си подаде оставката го отпразнувахме подобаващо – след всяка победа има пир. Искахме да ядем шкембе чорба в 4 часа сутринта и в София се оказа, че няма никъде. Взехме едно такси, отидохме на аерогарата (бяхме пет души), качихме се на самолета и отидохме до Варна и с такси до „Слънчев бряг“. Е, нямаше шкембе, но имаше друго и в 18 ч. вечерта взех самолета обратно за Варна, защото братовчедка ми се женеше и имаше вечерна сватба и трябваше да съм в София. Тези пари откъде бяха? Ами от това гражданско неподчинение … Няма едно нещо, което да е случайно и спонтанно… Спонтанно може да е само началото на някакво събитие, оттам насетне то е овладяно, контролирано и конвертирано. Ако ти харесва дядо Коледа, празнувай го, но недей на 50 години да ми казваш, че има дядо Коледа. Радвай се с децата и поемай от тяхната енергия, те са длъжни да вярват, че има дядо Коледа. На децата мястото им е на площада и трябва да се борят, за да разберат и те един ден.

Е, те го разбраха с протестите 2020 г.

Следващото поколение пак ще му се наложи да разбира. В момента, в който Петър Младенов си подаде оставката целият стачен комитет заминаха да станат студенти в САЩ. Кое е това което от барикадата те праща в САЩ и защо точно там и кой точно те прати ? Изведнъж всички тези се върнаха и сега ги псуват хората. Истината е, че няма нищо случайно и спонтанно е само началото.

Това е само началото, а какво стана после? Последваха мутренските години, „застраховайте при нас“ и т.н. Ние ще ви застраховаме, после вие си знаете…

Елате вие, за да не идваме ние… Имаше го това нещо. Какво бяха мутрите? Частни структури, които са иззели функциите на държавата. Към днешна дата съдия-изпълнителят не е ли мутра? Вярно, че не ти чупи ръката, но така ти пречупва душата, че искаш не искаш даваш. Всеки трети в България е длъжник… Искаш или не плащаш, защото нямаш никаква алтернатива. Например дължиш пари на Топлофикация, не си плащал и не можеш да им платиш. Минават 10 години от датата, на която не можеш да им платиш и ти им изплащаш някакви пари и тази година отпада, обаче идва следващата година. Топлофикация ти взима 30 % от дължимата сума, след това имаш разсрочено плащане на старите задължения плюс плащане на новите задължения. Мутрите по онова време не се различаваха от сегашните, само по демонстрацията. Митът за мутрите е нещо, което забавляваше. Всъщност това беше зловещо нещо Спомням си не само мутрите – те бяха необходими, за да се централизира някакъв контрол. По това време всичко живо крадеше с гъза си ! Казваха, че вятърът като духне едни дънки от петия етаж от простора между петия и шестия изчезват! Масово се крадеше – правеха се кризи за олио и захар, мляко и брашно. Криза за зърно, хляб, месо, бензин и т.н. Надолу всичко живо крадеше ! Всичко беше на една изкуствена основа – идеята беше да се раздържави държавата и да стане частно. Факт е, че единственият бизнес в момента ,който върви, е на тези, които имат държавни поръчки и на съдия-изпълнителите. Сега всеки гледа да докопа държавна поръчка, а уж се борехме да се раздържави бизнеса.

На който му върви по друга причина пък гледат да му го вземат…

Казва се, че ако имаш голям бизнес изчакай малко да те забележат проверяващите и вече ще имаш малък бизнес, а може и да нямаш никакъв. Ами добре, къде са мутрите тогава? Тая глупост „мутри вън!“ и, че правителството са мутри…  Това е абсолютна манипулация ! Когато искаш да поправиш една несправедливост не може да ползваш същите инструменти, които ползва несправедливостта ! След като лъжеш за неща, за да окарикатуриш опонентите си и измисляш неща, които не са верни, то утре ще го ползваш и срещу мен и този, който е против статуквото ! Сега съм на 53 г. преди 30 години бях на 23 г.  – как за този период не видях момента, в който да дойде една съзнателна и масова воля на управляващите, които да искат да променят механизма, който е приложен в България! Нужна е социална политика – не е нужно да има лозунги как ще се прави пенсията 300 лв. – за да стане това трябва да има голяма социална политика. То не се прави на парче, а е едно цяло ! Казват, че Covid 19 е нещо страшно и застрашава живота на хората – не е вярно ! Хората умират от най-страшната болест – от бедност, стрес и несигурност ! С това нещо трябва да ги „ваксинираш“?

Като им спреш работния процес… Това е най-добрият начин, хептен да ги обречеш на глад !

Да, ама това си има и своята положителна страна, защото ще разберат, че по-важно от здравето няма ! В ДНК-то на българина са кодирани завистта, злобата, омразата, нихилизмът, мързелът – всички негативни черти, които може да имат персонажите на едно общество.

Къде сбъркахме, че България има икономическо развитие по времето на Стефан Стамболов, при всички минуси на предишния строй е имала достатъчно силни години по времето на социализма, защо в един момент всичко се срива? Тогава също е имало нихилизъм, но държавата е вървяла.

Стамболов е този, който се е усетил откъде може да „гепи“. Той знае откъде ще мине железницата и преди това купува земите и след това пуска железницата върху своите земи и ги продава по-скъпо. Имало е далавера. На Народното събрание отгоре трябва да пише, че „келепирът прави обединението“. Когато има „келепир“ тогава става просперитет на държавата и не е било 100 % сигурно, че този просперитет е бил масов. В момента България като държава за първи път от години има здрава фискална дисциплина. Самата данъчна система и финансовият път на обществения живот е фиксиран. Много по-трудно става вече да се лавира. В скандинавските държави в брой не може да се плаща – всичко останало е с карти. Е как да стане с тази карта?  Държавата по свой си начин просперира на този етап, но населението се гърчи. Който и да се захване с управлението на тази държава (моите съболезнования) е необходимо да обърне прожектора към потребностите и нуждите на населението. Българинът в чужбина работи и е креативен, следователно битът определя съзнанието. Имам наблюдения от Палма де Майорка за българи, които живеят там в стандарта, в който биха живели и тук в България. Тоест парите, които им остават в евро са горе-долу колкото щяха да им остават и в левове. Те обаче искат да живеят там, защото имат сигурност и тези пари му стигат. В България няма как да ти стигнат, защото евтиното е скъпо, а скъпото-евтино.

Да поговорим за култура. По време на предишния строй (социализма) с всичките му минуси приоритет са били образованието, културата, здравеопазването и спортът. Сега не е така, защо ?

Неолибералите създават това виждане, че когато един продукт е качествен той сам ще има запазено място на щанда. Качеството на продукта гарантира неговото търсене и съответно печалбите от продажбите му, тоест конкуренцията. Конкурентността е на база на качеството. Липсата на ресурс води до творческа незрялост във всяка една област. Вижте във футбола и в частност Левски – няма пари, няма и отбор, а в Лудогорец е обратното – има пари, има и отбор. Не е само до парите, но за обратното категорично парите са определящи. Културата е отражение на всичко онова, което се случва във всички други сфери в живота. Какво значи култура?

Изкуство… дори тези картини са култура…

Да, ако аз каза, че неизвестен купувач е купил тази картина за 3 млн лв. утре ще открият в нея изключителни и феноменални качества и онова, което я прави съвършена. „Мона Лиза“ е шедьовър, но знаете ли кога реално тя става такъв? Когато за нея се пише и тя е изложена в „Лувъра“. В България в културата има много Леонардовци – било то поети, артисти, художници или писатели, които създават своята „Мона Лиза“. Проблемът е, че тях не ги допускат в „Лувъра“.  Най-голямото признание, че си успял в която и да е област са парите ! Няма друго – приживе са парите ! Може да скачаш от място 70 метра, но колко пари изкара с това ? В една зала са се събрали много известни певци, артисти и музиканти и влиза Рокфелер. Кой ще бъде забелязан и към кого ще е насочено вниманието ? Към Рокфелер – защото това е единственото, което доказва твоята способност.

Нали има достатъчно олигарси в България (хора с възможности) – те се насочиха към две неща  – към чалгата и отбори, които да купуват мачове.

Не е така, насочиха се и към много проекти, които са свързани с историческата памет, към филми и фолклорни състави, построяване на църкви и възстановяване на паметници, но никой не пише за тях. Защото не е интересно, друго си е да пишеш за фолкпевици и футболисти. Какво значи олигарси? В цял свят държавите се крепят на богатите си хора. Във феодалния стой царят назначава феодали, които да отговарят за районите. Те не ходят да бият хора, а обработват земите и събират реколтата. Те се занимават с бизнеса в този район и накрая отчитат парите от своя труд. Сега не е ли същото? Всяка партия, която дойде на власт, си слага своите феодали и бизнесмени – те са трима четирима. Нищо не се е променило, няма и да се промени. Италия е била на ръба на фалита и ФИАТ и още няколко компании дават заем на държавата. Няма нищо ново и с примирението на населението – това е най-лошото ! Българинът иска някой да дойде да го „оправи“. Първо никой няма да дойде да те оправи , а всеки ще дойде да се оправя. Имаше един случай преди години един искаше да направи билборд, на който да пише: „ще крада по-малко, ще лъжа по-красиво“. И на втория билборд той с трите си деца и надпис: „всичко ще направя за тях“. Той беше откровен, но от партията не му позволиха, а и не го избраха де. И ние чакаме бащицата да дойда и да оправи всичко, но да не закача мен и аз да си крада. Дето има един израз: „бих умрял за родината, но за съжаление имам жена и деца“. Не можем да променим България, но можем да променим себе си, дома си и това, което е около нас ! Когато това стане можем да отидем да помогнем на комшията. Всеки разбира България да се оправи като да потекат едни пари, а аз да си почивам и да правя трите важни работи в живота. Давам пример с мен – аз направих един филм. Водят го за постижение за този, който го е направил. Някой да дойде и да каже: „вижте Влади Въргала“ ? Не, никой не му дреме ! Излизам и обяснявам какъв е принципът за правене на кино в България и как тези пари се крадат и има два варианта. В единия ти се казва: „ами знаеш как е“. А другият вариант на реакция е: „и тоя ли плаче за пари?“ Това е същото като за Мануела Горсова където имаше идиоти, които казваха, че е късметлийка, че я блъснал Максим Ставийски. Всеки роб си заслужава съдбата – робството е в мисленето, не в белезниците.

Да поговорим за твоя филм „Шменти Капели“. Имаше отзвук в хората, харесаха го, значи си заслужава да се прави подобен вид изкуство. Защо си така разочарован тогава, хейтърите ли са повече?

Хейтърите са по-активни, не са повече. Към днешна дата, ако се гледа този филм, вероятно ще бъде разбран повече. Беше много страшно за мен като ме срещаха хора и казваха колко смешен филм съм направил и как са се забавлявали. Как, това е най-тъжната история, просто е разказана по-смешен начин. Тя е разказана по смешен начин, за да може да се чуе и да имаш силата да чуеш и да видиш, за да може да разсъждаваш. Нямаше нужда да го правя, зрителят към днешна дата избягва да се напряга, а този който го знае той си го знае вече. Едно от достойнствата на този филм е, че в България се сбъдна една мечта. Един човек е имал мечта и то нещо много трудно за реализиране. Имал е една добра идея, която е виждал, че ще бъда успешна. Намерил е начин да я реализира, реализирал я е абсолютно сам. Намерил е средствата. Парите, трудът, талантът са определящи и няма как едното да е без другото. Този човек е постигнал успех и стоката, която е произвел, е приета масово и накрая всички дивиденти се прибират от трети страни. Е, Бойко Борисов е виновен, нали на всички Бойко Борисов им е виновен…

Хората се фокусират върху лидера, защото той затова е лидер, за да поема ударите.

Той е единственият, който казваше „аз“. Всички други казват „ние решихме, ние ще видим“, а той казва „аз“ и поема еднолично отговорност по този начин. Никой не си дава сметка какво се случи на тези т.нар. „спонтанни протести“, които бяха миналата година. Всъщност се формира и озакони едно ново политическо движение. Абсолютно нищо друго. Защо не съм бил там? Ами на мен Бойко Борисов не ми е виновен. Ако той краде го прави там, където всички, ако отидат ще крадат. Той по никакъв начин не може да промени тези, които са пряко свързани с работата, която аз работя. Каквито и да са законите манталитетът на хората е определящ, ценностната система е важна, а тя в България е пари ! Всеки смята, че да ‚барне парата“ е най-важното. Аз съм направим този филм не за пари, а съм се молил на Господ да стане този филм. Молих му се да използва мен и нека този филм да е прослава на неговото име и дело. Не за пари, а за да може да разкажа тази история на моя народ. Всичко, което си говорим, го има вътре в тази история. Изкуството и културата е качена на щанда с цена, тя е продукт и стока. В България киното изцяло е ангажимент на държавата. Какво представлява този ангажимент на държавата? Да отдели Министерство на културата едни пари и една комисия да се сформира от един отдел, който отговаря за създаването на филми в България – т.нар. „филмов център“. Да сформира едни комисии, които да оценяват проектите на хората и да разпределят тези пари на тях. Тук не говорим за друго, а за разпределение на пари. Докато говорим за пари и това е постижението няма да има промяна в нито един от аспектите, които задушават българина ! Много по-важно е това, че този филм се създаде и изводите, които може да донесе, пътят, който е изминал екипът, който го създаде ! Това е по-важно, ако искаш наистина да промениш нещата ! А не да мислиш – той колко пари взе сега и тоя ли за пари плаче ? Ние не мислим за ноу-хау, а за частното. Мислим за гъза си, за кура си и за черния си дроб ! За нищо друго не мислим ! Ако един човек с успешен бизнес, самолети, леки коли каже нещо, то ще бъде отразено навсякъде и всички ще го чуят и анализират, защото той е постигнал онези неща, които всеки един иска да има. Това са дребни кукички, които те дърпат. Ако един умен човек каже нещо много по-стойностно, правилно и важно и живее в панелката в „Люлин“ с едни очила и шлифер и леко заеква, никой няма да го чуе. Ние не слагаме способните хора на първата линия, а някой, който успява да създаде впечатление, че той ще промени нещата и, че утре няма да имаме задължения за парното и на децата таксите ще са платени.

Защо не се дава добрият пример, а се пробутват само пошли неща? Кога стана това в началото на прехода или сега?

Винаги го е имало. Ако Мона Лиза я извадиш от Лувъра и я покажеш на едни ескимоси и им кажеш: „абе знаете ли, сега зимата ще е студена, но това е Мона Лиза и тя е скъпа картина“ и той ще се чуди какво му е скъпото на това? Нито мас, нито лой и в печката ще е изгоряло след пет минути. Когато човек е гладен той не мисли за тези големи неща. Затова трябва да държиш населението на ръба. На българинът му е отнет душевният мир и му е вкарана тревогата и несигурността. Изкуството тогава е заминало в канала. Същите проблеми ги има в Русия и Германия и САЩ по друг начин. Целият свят е като няколко пчелина с кошери. Няма значение колко мед правиш има пчелари, които идват и го прибират този мед. Ако мислиш, че този до теб е виновен за неуспеха ти и затова, че друг ще ти прибере меда, жестоко се лъжеш ! Когато бащата е несправедлив към едното от децата враждата е между самите деца. Ето така ни управляват ! Когато Бербатов се върне като успял в целия свят тук ще бъде натирен и наритан ! Същото и за Стоичков, за Григор Димитров – всеки, който се върне. Защото в нашите сънародници тлее един инстинкт за самосъхранение, който не ми е много ясно от какъв алгоритъм се задвижва, но със сигурност съществува. Самоунищожението тръгва от унищожението на ценното ! Когато Григор Димитров се появи в началото всички му се радваха и аз тогава си казах, че ако на този човек не му тръгне играта така ще го линчуват и така и стана. В момента, в който той имаше спад във формата е достатъчно да отвориш вестниците да видиш какво се пишеше. Когато се появи нещо ново на хоризонта и хората му се радват, те му се радват, защото виждат следващия, който утре ще линчуваме ! Колкото е по-можещ толкова сме по-щастливи. Не заради това, че той е можещ, а заради това, че е много добър и ще го замерваме с най-големите камъни. Когато те спре човек и се зарадва, че те вижда, той не е щастлив за теб, а че те е разпознал. Той е щастлив, че вижда някой, който е популярен. До момента, в който злобата е основната движеща сила във взаимоотношенията между хората, това ще бъде така. И преди е било така, но не вярвам да е било чак в такива мащаби, каквито е сега. Най-лошото е, че хората нямат надежда. Те нямат надежда, защото имат много информация, а навремето нямаше такава. Навремето най-хубавото място беше чужбина, която беше сътворена от фантазията на българина. Сега вече знаят какво е чужбина и виждат, че и там няма да могат само да лежат и някой да им носи.

Постижението на филма е, че успя да се случи. Тогава тези, които пишеха Закона за киното трябваше да дойдат и да ме питат докато правих филма къде ми бяха проблемите. А тук става дума само за един регламент, по който ще разпределяме парите, нищо друго ! Няма никакво значение дали филмът е успешен или не, дали хората искат или не да го гледат. На година излизат около 8 филма – колко от тях са ги гледали хората и колко им харесаха и колко биха гледали втори път ? Следователно става дума отново за пари и аз ще правя нещо да има смисъл. Ами то няма смисъл  – няма какво, няма с какво, няма и за кой….. Трябва ли всеки, който направи филм да мине през същите изпитания и накрая резултатът да бъде същия? Един игрален филм е важна част от обществения живот и от брутния вътрешен продукт. Един филм, който струва 1 000 000 лв. генерира около 50 млн. Докато се снима този продукт се плащат заплати на хората от екипа, с които те си гледат семействата, плащат си данъци и осигуровкиНаема се техника, тръгва рекламна кампанияпосле отива в кината. Те имат приходи и покрай филма вървят пуканки, пици и др. Таксито, с което ще отидеш да гледаш филма. Има втора част, едно време излизаха на DVD сега ги пускаме в платформи, в телевизията. Филмът е важен обществен продукт, а е представен как едва ли не са се събрал някакви алкохолици и наркомани да се правят на интересни.

Да завършим оптимистично. Какво искаш да кажеш на хората, които оценяват това, което правиш?

Искам да се извиня, ако на някой му е харесал този филм. Това е много тъжен филм всъщност и да не го гледат втори, трети и четвърти път. Няма никакво значение, че съм направил такъв филм. Просто тогава съм мислил, че ще стане много яко, ако стане и той взе, че стана. Няма значение, че съм го направил точно аз, защото всъщност не съм го направил аз. Там горе има един, който определя нещата – ние сме само инструмент. Така че да сме живи и здрави, преживяхме комунизма, ще преживеем и демокрацията !






Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prehoda1
Категория: Политика
Прочетен: 48245
Постинги: 38
Коментари: 11
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031