Постинг
26.05 06:36 -
ГРЪМ В ТИШИНАТА
Светът преминава през мен
като вятър
през празни врати.
Не спира.
Не пита.
Не вижда.
Забързан в своето време,
той отминава,
а небето мълчи —
изваляло последния звук.
В немощ тънат
заспалите чувства.
Сънят им е кратък и тежък,
като гръм в тишината пред буря.
И чак когато удари
последната мълния
на последната крехка надежда,
животът отново
ще разкъса тъмата,
ще стъкне огнището
на своето диво безгрижие.
И тогава ще екне гласът му:
Хей, хора,
още съм тук…
Мен още ме има.
като вятър
през празни врати.
Не спира.
Не пита.
Не вижда.
Забързан в своето време,
той отминава,
а небето мълчи —
изваляло последния звук.
В немощ тънат
заспалите чувства.
Сънят им е кратък и тежък,
като гръм в тишината пред буря.
И чак когато удари
последната мълния
на последната крехка надежда,
животът отново
ще разкъса тъмата,
ще стъкне огнището
на своето диво безгрижие.
И тогава ще екне гласът му:
Хей, хора,
още съм тук…
Мен още ме има.
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
