Когато ме свлече на колене животът,
когато падна по очи, останал
без капка сила
и дишам вече със свистене много трудно,
когато с кал от подлости
лицето ми опръскат
и заличат човешкия ми облик,
от мен не се свени, а погледни ме,
подай ръка да ме изправиш –
днес паднал аз съм на земята,
но утре може да си ти…
Ако от мен се погнусиш и с нежелание
ръцете ти сами се скрият зад гърба ти,
сили намери,
не подминавай равнодушно –
тогава с песен ме вдигни,
че много често, тя по е силна от ръцете.

да бъде песента изправяща!

винаги да е така.